За ползата от стреса, или защо е добро сутрешното задръстване

Да сте затрупани с ангажименти може да навреди на тялото ви. Но това, което едва ли знаете, е, че в малки дози стресиращите ситуации могат да подобрят здравето ви, да забавят появата на признаците на стареене и да помогнат да живеете по-дълго.

Със сигурност не сте чували често (ако въобще сте го чували) израза: „Толкова съм стресирана, че се чувствам страхотно!“. Фактите обаче сочат, че определен тип напрегнати ситуации, като например речта пред публика или подготовката за изпит, могат да са полезни за здравето.

 

Според учените има добър и лош тип стрес. Лошият тип е хроничен и неконтролируем, като например напрежението, породено от нещастен брак или от грижа за болен роднина. Но от краткотрайните стресови ситуации – сутрешното задръстване, притеснението при служебна презентация и др.– можете да извлечете много ползи.

 

Скорошни изследвания показват, че лабораторни мишки, които са били подложени на кратък, но интензивен стрес, имат по-добър имунитет срещу грип. Предполага се също, че стресът намалява риска от диабет, сърдечни заболявания, рак и Алцхаймер.  

 

Причината? Стресът превключва тялото ви на възстановителен режим. Какво означава това? Когато се нараните, тялото ви застава нащрек и започва да „поправя това, което се е развалило“, като лекува нараняването ви и дава сигнал на имунната ви система да ви предпази от инфекция. Краткотрайният стрес функционира на същия принцип. Първоначално той предизвиква произвеждането на свободни радикали и хормони като кортизол, които нанасят щети върху тъканите ви. След това обаче, когато тялото ви почувства, че е пострадало, то повиква „Бърза помощ“. Ако стресът е кратък, тялото ви ще се излекува бързо и ще има достатъчно останала енергия да поправи други ежедневни рани, като например някое одраскване или синина.

 

Някои изследователи, които изучават стареенето, дори твърдят, че умереният стрес би могъл да удължи продължителността на живота ви. И сякаш има логика... С напредването на годините тялото ви не може да се възстановява толкова лесно. Ако леките стресови ситуации служат за подбуждане на възстановителните процеси, то би било логично те да забавят процеса на стареене.

 

Изследванията доказват тази теория. Когато учените периодично излагат на топлина лабораторните мухи и червеи, по този начин излагайки ги на стрес, същите живеят по-дълго. Човешките клетки, отглеждани в лаборатория, оцеляват по-дълго, ако са били подлагани на стрес. Според други изследвания лекото умствено напрежение под формата на някакво интелектуално или социално предизвикателство, като например решаването на кръстословица или посещението на купон с непознати, може да ви помогне да сте в по-добра форма, когато остареете.

 

Но стресът сам по себе си няма да ви помогне – нужно е също да си почивате след него. Тялото не може да премине във възстановителен режим, докато напрежението не спадне, така че ако стресът е твърде сериозен или твърде продължителен, няма начин да се възстановите. В действителност обаче не всяка дейност, която намирате за разпускаща, е такава. Почерпката с няколко коктейла или обилната вечеря след работа в действителност натоварват организма ви. По-добре е да си починете на дивана с хубава книжка в ръка или да поиграете с детето си.

 

Другият трик за привличане на стреса на своя страна е намирането на правилния баланс между твърде малко и твърде много. Спорадичното напрежение може да ви стори добро, но от друга страна огромен процент от жените в зряла възраст са под непрестанен силен натиск. Има обаче и друга група, на която не й се налага ежедневно да се сблъсква с крайни срокове и стриктни графици (което е чудесно), но това означава, че при тях неизбежното изхабяване е по-вероятно да се натрупа (което не е чудесно). По тази причина ви предлагаме пет препоръчани от експертите начина да привлечете стреса на своя страна:

1. Направете си календар на стреса. Можете да кажете кога сте под напрежение, но е трудно да си спомните от колко време сте така. Според експертите е важно да следите нивата си на стрес във времето, така че всеки ден оценявайте състоянието си от 1 до 10. Ако повече от два дни си пишете повече от 5, е време за разпускане.

 

2. Предизвикайте се. Умствените, физическите и психологическите предизвикателства водят до появата на полезен стрес. Така че се захванете с нещо, което винаги сте искали да пробвате, но ви е било страх – като например катерене, уроци по танци или караоке. Но трябва да сменяте заниманията периодично, тъй като, веднъж превърнали се в навик, те вече не ви стимулират.

 

3. Отчитайте постиженията си. Има седмици, които са изключително напрегнати и вие не можете да промените това по никакъв начин. Един от начините да превърнете продължителния стрес в полезен такъв е, като си правите два списъка – един със задачите за деня и друг, в който си записвате какво сте постигнали. Отчитането на добри резултати подава сигнал на мозъка, че му е позволено да почине. Това помага да възвърнете баланса.

4. Излезте от зоната на безопасност. Добрият стрес може да дойде под всякаква форма, като например посещение в сауна или пък консумиране на някакво нестандартно ястие. Всеки път когато тялото ви трябва да посрещне някакво предизвикателство, то засилва вътрешните си възстановителни функции.

 

5. Изпотете се. Физическите упражнения могат да ви ободрят точно толкова, колкото и краткотрайният стрес (а могат да помогнат и срещу прекомерна тревожност). Сериозната тренировка увеличава производството на свободни радикали и други вредни вещества, но това е само временно. Тялото ви започва да поправя щетите веднага щом слезете от колелото.

Малко чудовище или хиперактивно дете

Хиперактивното дете пращи от енергия
и просто трябва да я изразходва по най-полезния начин.

Кой е този палавник, създаващ единствено и само проблеми? Той е в непрекъснато движение, разсейва другите ученици и проваля часовете. Достатъчно е едно такова дете, за да създаде напрежение и дискомфорт в целия клас. Обществото нарича тези мъници хиперактивни и се отнася към това като към медицинска диагноза. Кардиналният изход от тази ситуация е активността на детето да се притъпи с помощта на успокоителни. Лекарят, който предписва риталин или друго подобно лекарство се отличава с безразличие и нежелание да разбере и помогне на малкото човече. Медикаментът помага само на учителите и школската администрация, успокоявайки твърде буйното дете – прави го тихо и безразлично, но не решава неговите проблеми. Заставяйки детето да приема транквиланти, просто го изключваме от собствения му живот, не давайки възможност на процесите, протичащи в него, да завършат по най-естествения начин. Това по-късно се отразява в предразположеност към наркотици, душевни заболявания, проблеми в сексуалната сфера.

Във всеки клас винаги е имало както тихи, така и палави деца, но понятието хиперактивност е нещо съвсем друго. Това е неосъзнато вътрешно безпокойство, което организмът се старае да заглуши с постоянно физическо движение. Затова и детето трудно задържа вниманието си, не може да се съсредоточи и изглежда, че игнорира забележките. Нетърпеливо е, и му е доста трудно да доведе каквото и да е до край. Често отказва да изпълнява задачи и участва в колективни занимания не защото не му харесват, а защото изискват постоянно търпение и внимание, които просто не притежава. Всеки човек в състояние на тревожност се държи точно по същия начин: крачи напред-назад, не може да се концентрира, не чува какво му се говори и мисли единствено в причината за безпокойството си. Само че

при хиперактивното дете липсва ясна причина,

разбираема за него и околните хора. Възрастният човек също може да бъде хиперактивен, но му е доста по-лесно да си намери подходящо занимание. Това може да бъде професия, изискваща физическа активност, бързо превключване на вниманието и способност за взимане на неординарни решения. Това могат да бъдат екстремен вид спорт или дори честа смяна на сексуалните партньори.
Като се замислим, цялата съвременна цивилизация е хиперактивна. Хиляди и хиляди години хората са водили спокоен и дори муден начин на живот, наследявали са поминъка на своите родители, женели се за дъщерята на съседа и умирали в същото село, в което са се родили. Днес с лекота сменяме местожителство, професия и семейство. Съвсем нормално е няколко пъти в годината да пътуваш на далечни разстояния или зад граница. Животът ни е прекалено динамичен и разликата между поколенията нараства. Децата също са различни. По-бързо порастват, имат свои възгледи за живота, желания и мечти, различни от нашите. Но и проблемите им са сериозни. Губят интерес към всичко и не намират с какво да запълват времето си, въпреки многото развлечения, които им се предлагат от всякъде. Отчуждават се, не могат да създават, общуват и понякога – дори да обичат. Всичко това е част от човешката еволюция и няма как да бъде овладяно или спряно. Ако заставяте детето

да бъде като вас или всички останали,

това ще предизвика протест и конфликт, но ако впрегнете неговата енергия в полезно русло, може да му създадете нови и нови възможности в живота. Хиперактивните деца пращят от енергия, могат да правят много неща едновременно и да не се оплачат от умора или скука.
Длъжни сме да им помогнем да разберат себе си и в никакъв случая да не ги обвиняваме за неща, които не са по силите им. Трябва да им се обясни какво се случва с тях, защо са толкова „взривоопасни“ и как изглежда тяхната хиперактивност отстрани – за да може и те на свой ред да не обвиняват околните в неразбиране.

По принцип хиперактивният малчуган е по-развит: доста по-активно изучава и възприема околния свят от обикновените деца. Възможно е да постигне много успехи в житейския си път, но само ако се научи да управлява качествата си. Той е като грозното патенце, което може да се превърне в красив лебед, стига да не подрежем крилата му!

Детската истерия

Детската истерия може да бъде овладяна
 по различни начини, важно е търпението.

Става изведнъж. Вашето детенце тропа с крака, надава писъци и рони сълзи. За един миг от прелестно създание се превръща в малка драка, която пищи, рита и хапе. Особено неприятно е, когато се случва на обществено място. Какво да прави стъписаният родител в този случай? Важно е не само да успокои детето, но и да не дава поводи за подобни пристъпи в бъдеще.

Правило №1 е да се запасите с търпение и да не „прихващате“ истеричното настроение на чедото си. Кажете си, че това се случва с всички деца и вашето не е изключение. Вслушайте се в съветите на педагозите и детските психолози. Нито един не е панацея и не гарантира, че истерията ще спре моментално. Но може да изберете модела поведение, който е най-правилен във вашия случай.

При първите признаци на започваща истерия, отвлечете вниманието на детето с нещо интересно: ярка играчка, минаваща кола, бягащо куче. Добра идея е и „проговарящата“ във вашите ръце кукла. Предложете да почетете любимата книжка или да се погоните: каквото и да е, стига да загърбите това, което предизвиква отрицателните емоции.

Много често истерията е спектакъл, имащ нужда от аудитория. Няма зрители – няма представление. Затова някои специалисти са категорични, че скандалът може да се предотврати, ако просто излезете от стаята. Но това не е валидно за всички. Някои дец в истеричен пристъп започват да събарят вещи, удрят глава в пода или стената, търкалят се, хапят и дори могат да се самонаранят. Затова е по-добре да останете с разбеснелия се мъник и контролирате поведението му, но демонстрирайки пълно безразличие към ставащото: не викайте, не се карайте, не се оправдавайте, не се опитвайте да го спрете, просто търпеливо чакайте. Когато малчуганът разбере, че от действията му няма ефект, ще започне да се успокоява.

Помислете дали имате вина за пристъпа на истерия: може би сте били несправедливи към детето или не сте му отделили достатъчно внимание. В този случая трябва да му се извините, но без да го глезите.

Ако е възможно, вземете дребосъчето на ръце, притиснете го до себе си, прошепнете ме ласкави думички, полюлейте го, както когато е било бебе.

Разхлабете яката, коланчето или връзките на дрешките, свалете топлото облекло. Факт е, че децата могат да се изнервят от прегряване. Пробвайте да „духнете“ лекичко в лицето на мъничето, да го умиете или поставите ръчичките под струя хладка вода.

Меко, но настойчиво пресечете вмешателството на съчувстващи роднини, гости и т.н. Вежливо обяснете, че нямате нужда от помощ и ще се справите сами. Всеки зрител, заинтересован от ставащото, стимулира нов пристъп на истерия у малчугана.

А сега да поговорим за това какво НЕ бива да правите:

• Не се поддавайте на детския плач. По този начин ще превърнете истерията в обичайна тактика за манипулиране на близките. Ако мъникът иска непозволеното в дадена ситуация, му дайде да разбере, че вашето „не“ няма да се превърне в „да“ при никакви случаи.
• Не посягайте и не пляскайте детето. Това само ще усили истерията.
• Не се опитвайте да го упреквате, обиждате или съдите. В това състояние и без това няма да ви разбере. Оценка на поведението му дайте по-късно, когато малкият палавник се е успокоил напълно.

Анализирайки всеки такъв пристъп, се опитайте да изясните от какво е предизвикан, има ли и ваше участие; започнете по какъв начин сте овладели ситуацията. Ако сте търпеливи и упорити, непременно ще намерите уникална „анти-истерична“ рецепта, идеално подходяща за вашето дете!

За и против психотестовете на депутатите

Гражданите имат право да знаят кого избират, но политиците посрещат тревожно подобна възможност

Д-р Пламен Димитров - председател на УС на Дружеството на психолозите в България

Всеки кандидат за народен представител в предстоящите парламентарни избори би могъл да научи как изглежда психологическият му профил още преди да се включи в надпреварата за вота. А с негово и на партията му съгласие и избирателят би могъл да бъде информиран за този профил. Професионалните общности на психолозите, психотерапевтите и психиатрите у нас разполагат с подготвени специалисти и надеждни методи, които самите кандидати, техните партии и гражданският сектор могат да ангажират, за да гарантират с професионална помощ доброкачественост на изборните листи и резултати.

През 2003 г. по време и след местните избори като член на малък екип на Дружеството на психолозите направих поредица от дълбочинни интервюта с негласували граждани, за да очертаем типологията на негласуващия българин. Едно мнение, споделено от високообразован избирател на 45 години, банков служител, който не бе гласувал на нито едни избори през последните 12 години, остави дълбок отпечатък в съзнанието ми.

"Ще гласувам, - каза този човек (да го наречем г-н Н.), - когато на нас, обикновените избиратели, от които се очаква да правим разумен избор за хората, които ще управляват от наше име, предоставят надежда информация за всеки кандидат. Нямам, и май по закон не мога и да имам такава информация за личността, характера, поведението на кандидатите и, извинете ме, но как да преценя кого да подкрепя? Само по това, което говори и обещава по медии и събрания? Така не бих избрал и портиер за кооперацията, в която живея!"

И наистина - как биха могли добросъвестните избиратели като г-н Н. да знаят, че кандидатите в партийните листи нямат психологически и поведенчески проблеми, зависимости и вкусове, които, без да са противозаконни, носят реален или потенциален сериозен риск за работата и ролята им като народни избраници? Та нали повечето избиратели са само зрители на предизборни изяви и медийни постановки, които са сценарирани, репетирани и нагласени да управляват впечатленията им.

Кой зад завесата на вътрешнопартийната драма по изборните листи прави кастинга? Не са ли партиите тези институционални посредници на гражданското общество, които трябва да гарантират реалното качество на кандидатурите, които изнасят на "пазара"? И ако да, то какви са гаранциите, които получаваме от тях преди изборите, че кандидатурите са проверени и че сред избраниците няма да попаднат хора с личностни разстройства, емоционални и поведенчески проблеми?

Преминават ли кандидатите - по своя воля или под натиска на предизборните щабове на партиите си, през професионално проведени процедури за психологическа оценка и подготовка? Какво да кажем на г-н Н. и други като него?

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ПРОФИЛИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ и кандидати не е от днес и не е вярно, че липсват убедителни аргументи в негова подкрепа. Аргументите са от сферата на медицината, съдебната и криминална практика, образованието. Дори само редактираните за публичен достъп чрез Интернет версии за психологически профили на известни фигури от политическия живот са впечатляващи.

Световноизвестна фигура като психолога на ЦРУ д-р Р. Поуст преди няколко години публикува и един безспорен с научните и обществено-медийни ефекти труд "Психологическа оценка на политическите лидери", в която представя резултатите от работата на "тихия фронт" на американските психолози. Психологическото профилиране и оценката на риска вече има своите традиции в страните от Централна и Източна Европа в сферата на психотерапията, съдебно-психологическата експертиза, националната сигурност, криминалистиката, професионалния подбор и атестацията на кадри в бизнеса, образованието и администрацията.

Може дори да се твърди, че в тези области психологическото профилиране на кандидатите и изпълнителите с отговорности далеч по-незначителни от тези на народните представители още през 80-те години на миналия век излезе от първата посттоталитарна аматьорска фаза в развитието си, през която липсата на знания се запълваше от изключителна интуиция на малък брой специалисти с дългогодишен практически опит, специализирани умения за наблюдение, дълбинен психодинамичен анализ и диференциална диагностика.

Профилирането днес е възможно като професионална практика, която се упражнява отговорно, прозрачно и в съответствие с изискванията на международните професионални стандарти, с проверени за валидността и надеждността си издържани методи, от правоспособни специалисти под супернаблюдение от професионалните гилдии. Едно глобално изследване на American Management Association (AMA) от 2003 година демонстрира, че в същите технологични условия, осигурени от приложната психология, над 39 % компаниите в страните на Г-7 използват системно и целогодишно психологически тестове и други психодиагностични методи (включително центрове за оценка на кандидатите) при подбора, атестацията, кариерното развитие на ръководните кадри и специалистите. Показателен факт е, че най-големият работодател за професионални психодиагностици в световен мащаб е Пентагонът,а от 2003 година и Министерството по вътрешна сигурност (Department of Home Security) в САЩ.

На този фон е наистина странно отсъствието на официални позиции и готовност за разговор с професионалните гилдии от страна на ръководствата на политическите партии у нас за техните текущи и бъдещи практики в тази сфера. Въпреки своята очевидна медийна популярност психологическото профилиране на кандидатите за политически постове засега получава неадекватни институционални реакции от тях.

 Кръглата маса миналата неделя показа, че въпреки високите методологични оценки за точността, валидността, масовата си приложимост и полезност като помощно средство за подбора и подготовката на кандидатите за народни представители за изборите през тази година, психологическото профилиране продължава да буди в политическата класа на България предимно тревожност и защитни реакции. Те са съпоставими с тези при използването на полиграфските изследвания за превенция на корупцията.

*Статията е публикувана за пръв път през 2005г. в списание Психологията On-line, но звучи повече от актуално и днес. 

Помагат ли Омега 3 мастни киселини при психични заболявания?

Мазнините, които приемаме с храната, са изградени от наситени и ненаситени мастни киселини (МК). За разлика от наситените, които се съдържат най-вече в животинските продукти и имат основно негативни ефекти върху човешкото здраве, ненаситените мастни киселини са важна част от нормалния метаболизъм на човешкото тяло, особено в централната нервна система. Много от тях не могат да се синтезират в организма и трябва да се приемат с храната, поради което се наричат есенциални. В зависимост от химичната си структура ненаситените МК се разделят на омега-3, омега-6 и омега-9 МК.

От омега-3 мастните киселини най-важни за човека са алфа-линоленовата (АЛА), ейкозапентаеновата (ЕПА) и докозахексаеновата (ДХА), от които последните две – ЕПА и ДХА са с особено значение в редица важни процеси. Човешкият организъм може да трансформира малка част (около 5 %) от АЛА в останалите две – ЕПА и ДХА.

Ползата от омега-3 МК за превенция на сърдечно-съдовите заболявания е безспорно доказана в много проучвания. В областта на психичното здраве съществуват също много изследвания, които загатват за полезния им ефект, но все още липсват мащабни проучвания.

Омега-3 и психични заболявания

Установено е, че консумацията на омега-3 МК забавя развитието на шизофренията и отдалечава във времето повторната проява на симптомите. При модели върху мишки на болестта на Алцхаймер е отчетено незначително подобрение на паметта. При върастни хора не са отчетени ползи върху познавателните процеси. През 2009-а година изследване, проведено сред деца, страдащи от аутизъм не е показало съществено подобрение в поведението им.

При проследяване с ядрено-магнитен резонанс на пациенти, страдащи от шизофрения и болестта на Хънтингтън, отчетливо е установено, че тези от тях, които не са приемали омега-3 МК, са с намалена мозъчна тъкан, докато при пациентите приемащи ненаситени МК е отчетено увеличение на бялото и сивото мозъчно вещество. Една от хипотезите гласи, че ниските нива на омега-3 МК в префронталната кора (ПФК) допринасят за ниските нива на допамин там, което води до проява на негативни симптоми и нарушения в познавателните процеси. От своя страна ниските нива на допамин в ПФК водят до повишение на допамина в лимбичната система, което е причина за позитивните симптоми при шизофренията.

Проучване, проведено в Харвард през 1998-а година е установило незначително подобрение при 15 лица с биполярно разстройство, приемащи рибено масло. Въпреки това в редица други изследвания е открита връзка между повишената консумация на морска храна в определени общества и ниският процент на разстройствата на настроението. Това дава основание на Американската психиатрична организация през 2006 година да излезе със становище в подкрепа на позитивния ефект на ЕПА и ДХА върху разстройствата на настроението и шизофренията(подробности ТУК).

Омега-3 и Омега-6 мастни киселини

Действието на омега-3 МК е в пряка зависимост от омега-6 МК, тъй като те преминават през еднакви метаболитни пътища в организма и нерядко се конкурират. Нормалното съотношение в храната би трябвало да бъде от 1:1 до 4:1 в полза на омега-3 МК. Масовото навлизане в съвременното хранене на растителни мазнини, които са бедни на омега-3 и богати на омега-6 е довело до промяна на това съотношение до 10-20:1, а според някои автори и до 40:1 в полза на омега-6 МК. Т.е. съвременният човек приема излишно количество омега-6 МК, което има своите негативни последици, най-вече с увеличаване на алергичните реакции, тъй като омега-6 МК участват в имунния отговор на организма. Световната здравна организация препоръчва приемане на рибни продукти поне 3 пъти седмично за корекция на този хранителен дисбаланс. Под влияние на рекламите, а и поради лична непоносимост, много хора предпочитат да заменят рибните продукти с готови източници на омега-3 МК от аптеката. И тук идва въпросът:

Какви Омега-3 добавки да изберем?

Това е въпрос, от който много фирми печелят на гърба на незнанието на потребителя. Както вече изяснихме по-горе, от трите омега-3 МК по-важни са ЕПА и ДХА. Затова и трябва да внимаваме за тяхното съдържание, когато купуваме продукти от аптеката.

Първата измама, на която можем да се натъкнем, е ниско съдържание на омега-3 МК въобще. Има продукти, на чиято опаковка с големи цифри е изписано “1000 мг” или “1500 мг”, но при внимателен прочит се установява, че от тези 1000 мг едва 200-300 мг са ЕПА и ДХА, а останалото е обикновено растително масло.

Второто нещо, за което трябва да се внимава, е източникът на МК. Повечето евтини препарати съдържат рибено масло, добито от черен дроб на треска. Тук е мястото да отбележим, че рибите не могат да синтезират омега-3 МК. Те го натрупват, хранейки се с водорасли, които ги произвеждат. След тях са хищните риби (каквато е треската), които хранейки се с други риби, натрупват МК в черния дроб и тялото. Заедно с това, обаче, в черния дроб се натрупват и редица токсични вещества, тъй като той е естественият филтър на организма. След поредица от съдебни дела повечето фирми започнаха да подлагат рибеното масло на химична преработка и дестилация, за да го очистят от токсините. Заедно с този процес, някои фирми добавят и синтетично получени МК, за да обогатят крайния продукт. Други от тях започнаха да добиват омега-3 МК от други части на рибата, избягвайки черния дроб, което обаче води до повишена цена.

Третата заблуда, налагана ни от рекламите, е лененото масло. То безспорно е един от най-богатите на омега-3 МК растителни източници, но в него съдържанието на важните ЕПА и ДХА е незначително, за сметка на АЛА. Освен това лененото масло съдържа и омега-6 МК в съотношение приблизително една четвърт от общото съдържание на МК, така че то с нищо не помага да коригираме баланса между омега-3 и омега-6 МК.

Други източници на омега-3 МК са скаридите, като при тях съотношение на ЕПА и ДХА е като при рибите.
Яйцата и месото са също важен източник на омега-3 МК като при животните, хранени с трева и тревни фуражи съдържанието им е около 2 пъти по-високо от тези, хранени със зърнени фуражи. Не бива да се забравя, че в месото и яйцата изобилства от наситени мастни киселини, с които трябва да се внимава. От растителните продукти, най-богати на омега-3 МК са лененото семе, орехите и редица други ядки, с уговорката, че при тях е високо съдържанието на АЛА за сметка на ЕПА и ДХА. Слънчогледовото олио НЕ съдържа омега-3 МК, а при зехтина и царевичното олио съдържанието им е 30-40 пъти по-малко от омега-6. В заключение, за да подобрите съотношението между ненаситените мастни киселини, яжте повече рибни продукти, пълнозърнести храни, ядки и намалете до минимум готвенето с растителни мазнини. Добавките от аптеката са резервен вариант, но четете внимателно какво е съдържанието на ЕПА и ДХА, както и какъв е източникът.

Стресът и градът: променена мозъчна активност

Животът в големия град е свързан с повишен риск от тревожност и разстройства на настроението. Досега не бяха уточнени биологичните причини за това. Ново международно проучване, чиито резултати са публикувани в сп. Nature, доказва, че две области в мозъка, свързани с регулацията на емоциите и стреса, са пряко засегнати от градския начин на живот.

“Предишни изследвания показваха, че рискът от развитие на тревожни разстройства се покачва с 21% при жителите на големите градове, а разстройствата на настроението – с 39%”, споделя изследователят Jens Pruessner от Douglas Mental Health University Institute. “В допълнение, случаите на шизофрения са почти два пъти по-чести при индивиди, които са родени и израснали в града.”

Pruessner и негови колеги от Института по психично здраве в Манхайм са изследвали здрави доброволци, живеещи в града, родени и израснали в урбанизирани или селски райони. Чрез функционален магнитен резонанс (fMRI) те регистрирали, че при прилагане на стрес тестове живеещите в града реагирали с по-силна активност в амигдалата – структура в мозъка свързана с регулация на настроението и емоциите. При хората, които са родени и израснали в градска среда, засилената активност била в областта на цингуларната мозъчна гънка, която контролира стреса и негативните очаквания. Тези резултати показват, че в различни етапи от живота различни области на мозъка показват чувствителност към стреса, свързан с градския начин на живот. Pruessner уточнява, че са необходими по-нататъшни задълбочени изследвания, за да се установи каква е връзката между тези резултати и мозъчните заболявания.

Разпространени митове за депресията

Макар вече да сме в 21 век и депресивността да е едно от най-често срещаните състояния, в обществото все още витаят митове и заблуди около нея, които застрашават успешното й лечение, а понякога дори могат да влошат състоянието на определени хора. В тази статия целим да развенчаем някои от тях:

“Депресията не е истинско медицинско заболяване”

Клиничната депресия е сериозно медицинско заболяване, което засяга не само настроението и мислите, но и тялото на човека. Част от причините за нея са чисто биологични и генетични. Хората с това заболяване имат по-високи нива на стресови хормони, а чрез функционални изследвания е установено, че определени области в мозъка им са с потисната функция.

“Безмислено е да се лекува”

Депресията е лечима и 80 % от пациентите се възстановяват с подходящата терапия. Първото нещо, което трябва да направи всеки, който се съмнява, че има депресия, е да се консултира със специалист. За съжаление много хора се срамуват да ходят на психиатър, тъй като в нашето общество все още битуват предразсъдъци по тоя въпрос. Повечето предпочитат да се самолекуват, да отидат при ОПЛ или, най-често, при невролог. В резултат, често пациенти с депресия биват лекувани с неподходящ за тях антидепресант, а нерядко и с успокоителни. Лошият резултат от подобна терапия допълнително засилва погрешното схващане, че депресията не се лекува. В много случаи човек може а се излекува и без тежки фармацевтични продукти - стига да се реши да потърси подходящ психотерапевт.

“Депресията е като моментното понижение на настроението. Тя е част от живота”

Да се приравняват депресия и понижено настроение е като да се сравняват настинка и пневмония. Всеки може да има понижено настроение като последица от разочарование или неприятно събитие, а понякога дори и заради лошото време. Но това обикновено трае само ден-два. Депресията може да трае дълги години. И обикновено влошава социалното функциониране на човека.

“Хората, които казват, че имат депресия, се самосъжаляват”

Доста известни личности са страдали от депресия. Сред тях са Александър Велики, Наполеон, Рузвелт, Линкълн, Дарвин и др. Това определено не са хора, които са седяли и са се самосъжалявали.

“Ако не можеш да пребориш сам депресията, значи си слаб”

Депресията не може да бъде преборена само с воля, също както и диабетът или сърдечните заболявания. Тя се предизвиква от химични промени, които не могат да се овладеят само с позитивно мислене и желязна воля.

“Депресията ще отмине от самосебе си”

При някои изключителни късметлии може и да премине без лечение. Но най-често тя продължава с месеци и години. И ако отмине от самосебе си, най-често се възвръща повторно. Хора, които веднъж са имали депресия, са предразположени към повтаряне на симптомите. Клиничната депресия е заболяване с риск от фатален край – някои пациенти стигат до опит за самоубийство, ако не бъдат лекувани.

“Депресията е нормална част от остаряването”

Депресията съвсем не е нормално състояние за старостта. Просто възрастните хора се сблъскват с повече житейски събития, които могат да отключат заболяването – несгоди, загуба на близък, инвалидност, изолация. Хората, които сега са възрастни, са израснали в епоха, когато депресията не се е обсъждала така широко като клинично заболяване и нерядко изпитват погрешен срам да споделят открито за състоянието си. Най-висок е процентът на самоубийствата при хора над 65 години и то при мъже. Възрастни хора с депресия задължително трябва да търсят медицинска помощ.

“Депресията засяга само жени”

Въпреки, че депресията е два пъти по-честа при жените, все пак мъжете не са предпазени от нея. Нерядко мъжете не споделят оплакванията си по културални причини – в много общества това се смята за проява на слабост. Както споменахме по-горе, самоубийствата при мъжете са по-често, отколкото при жените, така че не бива мъжкият пол да се счита за имунизиран срещи депресия.

“Депресията не засяга децата и подрастващите. Техните проблеми са част от развитието им”

Бихме искали да вярваме, че всички деца растат щастливи и безгрижни, но уви, това не е самата истина. Проучванията показват, че 1 на всеки 33 деца и 1 на всеки 8 подрастващи имат депресия. Децата не могат да изразяват състоянието си както възрастните, което понякога води до неразбиране от страна на родителите.

“Ако някой в семейството има депресия, ти ще я наследиш”

Рискът от унаследяване при депресията е като при високото кръвно и диабета. Т.е. ако някой във вашия род има депресия, не е сигурно, че вие също ще имате. Просто трябва да сте с повишено внимание, тъй като вероятността е малко по-висока от нормалното.