Съществува макар и почти незабережима разграничителна линия между психотерапията и психологическото консултиране. То според мнението на някой автори, което споделям и аз е създаването на: „Специфични отношения на двама души, при които единият човек помага на другия да си помогне сам. Това е начин на общуване, който позволява на другия да опознае своите мисли, чувства и поведение, за да достигне до по-ясно разбиране за себе си, а след това да открие и да използва своите силни страни , като се опира на вътрешните си ресурси за по – ефективно разпореждане със своя живот, чрез вземане на осъзнати , правилни за него решения и извършване на целенасочени действия, напълно осъзнато.”. Бих добавила, че консултирането е психологическа помощ, оказвана на хора без психически заболявания, с цел постигане на желана промяна и нейното утвърждаване, което поставя разграничителната линия между него и психотерапията.
Психологическото консултиране може да се случва индивидуално и групово като обект са хора в психична норма, които имат проблеми в сверата на емоциите, общуването и социалната компетентност и са без психопатологични проблеми. Могат да са личност, семейство или група.
В рамките на психологическото консултиране е и главната цел – оказване на психологическа помощ. При психотерапията целите, по своя характер и степен на зъдълбоченост са терапевтични и дълбоко личностно – корекционни, а при консултирането са със значително по-широк обхват. Такива са преодоляване на дистрес, ситуативна тревожност, скръб от загуба на значим човек, решаване на житейски проблеми / брак, общуване, работа и пр. / , укрепване на силните страни, научаване на самопомощ и автономност т.е личностно развитие и израстване. Целите могат да бъдат свързани с възпитание, превъзпитание и корекция в поведението.
Консултирането и психотерапията използват едни и същи теоритични методи и модели за работа. По своята същност то най-често е еклектично. Точната разделителна линия между двете помагащи дейности е невъзможна поради общата им концептуална основа, която прави идентични целите , средствата и резултатите. В много случаи като разграничителен белег се използва характера на представения проблем. Ако клиентът изрази , неналичие на вътрешни страдания, а междуличностни конфликти, по принцип се приема, че е обект на консултативна помощ, която ще му помогне да се дистанцира от своите трудности, да ги погледне от различен ракурс, да коригира отношението си към хора и събития и да усвои нови модели на общуване и поведение. Ако клиентът заяви наличието на симптоми и дълбоко личностни проблеми, отнасящи се до характера му и емоционалното му състояние, се приема, че е обект на дълбинна личностна корекция т.е. психотерапия.
В процеса на работата често консултативната помощ прераства в терапевтична, с цел постигане на поставените цели от съвместното ни предварително обсъждане с клиента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар