Помагат ли Омега 3 мастни киселини при психични заболявания?

Мазнините, които приемаме с храната, са изградени от наситени и ненаситени мастни киселини (МК). За разлика от наситените, които се съдържат най-вече в животинските продукти и имат основно негативни ефекти върху човешкото здраве, ненаситените мастни киселини са важна част от нормалния метаболизъм на човешкото тяло, особено в централната нервна система. Много от тях не могат да се синтезират в организма и трябва да се приемат с храната, поради което се наричат есенциални. В зависимост от химичната си структура ненаситените МК се разделят на омега-3, омега-6 и омега-9 МК.

От омега-3 мастните киселини най-важни за човека са алфа-линоленовата (АЛА), ейкозапентаеновата (ЕПА) и докозахексаеновата (ДХА), от които последните две – ЕПА и ДХА са с особено значение в редица важни процеси. Човешкият организъм може да трансформира малка част (около 5 %) от АЛА в останалите две – ЕПА и ДХА.

Ползата от омега-3 МК за превенция на сърдечно-съдовите заболявания е безспорно доказана в много проучвания. В областта на психичното здраве съществуват също много изследвания, които загатват за полезния им ефект, но все още липсват мащабни проучвания.

Омега-3 и психични заболявания

Установено е, че консумацията на омега-3 МК забавя развитието на шизофренията и отдалечава във времето повторната проява на симптомите. При модели върху мишки на болестта на Алцхаймер е отчетено незначително подобрение на паметта. При върастни хора не са отчетени ползи върху познавателните процеси. През 2009-а година изследване, проведено сред деца, страдащи от аутизъм не е показало съществено подобрение в поведението им.

При проследяване с ядрено-магнитен резонанс на пациенти, страдащи от шизофрения и болестта на Хънтингтън, отчетливо е установено, че тези от тях, които не са приемали омега-3 МК, са с намалена мозъчна тъкан, докато при пациентите приемащи ненаситени МК е отчетено увеличение на бялото и сивото мозъчно вещество. Една от хипотезите гласи, че ниските нива на омега-3 МК в префронталната кора (ПФК) допринасят за ниските нива на допамин там, което води до проява на негативни симптоми и нарушения в познавателните процеси. От своя страна ниските нива на допамин в ПФК водят до повишение на допамина в лимбичната система, което е причина за позитивните симптоми при шизофренията.

Проучване, проведено в Харвард през 1998-а година е установило незначително подобрение при 15 лица с биполярно разстройство, приемащи рибено масло. Въпреки това в редица други изследвания е открита връзка между повишената консумация на морска храна в определени общества и ниският процент на разстройствата на настроението. Това дава основание на Американската психиатрична организация през 2006 година да излезе със становище в подкрепа на позитивния ефект на ЕПА и ДХА върху разстройствата на настроението и шизофренията(подробности ТУК).

Омега-3 и Омега-6 мастни киселини

Действието на омега-3 МК е в пряка зависимост от омега-6 МК, тъй като те преминават през еднакви метаболитни пътища в организма и нерядко се конкурират. Нормалното съотношение в храната би трябвало да бъде от 1:1 до 4:1 в полза на омега-3 МК. Масовото навлизане в съвременното хранене на растителни мазнини, които са бедни на омега-3 и богати на омега-6 е довело до промяна на това съотношение до 10-20:1, а според някои автори и до 40:1 в полза на омега-6 МК. Т.е. съвременният човек приема излишно количество омега-6 МК, което има своите негативни последици, най-вече с увеличаване на алергичните реакции, тъй като омега-6 МК участват в имунния отговор на организма. Световната здравна организация препоръчва приемане на рибни продукти поне 3 пъти седмично за корекция на този хранителен дисбаланс. Под влияние на рекламите, а и поради лична непоносимост, много хора предпочитат да заменят рибните продукти с готови източници на омега-3 МК от аптеката. И тук идва въпросът:

Какви Омега-3 добавки да изберем?

Това е въпрос, от който много фирми печелят на гърба на незнанието на потребителя. Както вече изяснихме по-горе, от трите омега-3 МК по-важни са ЕПА и ДХА. Затова и трябва да внимаваме за тяхното съдържание, когато купуваме продукти от аптеката.

Първата измама, на която можем да се натъкнем, е ниско съдържание на омега-3 МК въобще. Има продукти, на чиято опаковка с големи цифри е изписано “1000 мг” или “1500 мг”, но при внимателен прочит се установява, че от тези 1000 мг едва 200-300 мг са ЕПА и ДХА, а останалото е обикновено растително масло.

Второто нещо, за което трябва да се внимава, е източникът на МК. Повечето евтини препарати съдържат рибено масло, добито от черен дроб на треска. Тук е мястото да отбележим, че рибите не могат да синтезират омега-3 МК. Те го натрупват, хранейки се с водорасли, които ги произвеждат. След тях са хищните риби (каквато е треската), които хранейки се с други риби, натрупват МК в черния дроб и тялото. Заедно с това, обаче, в черния дроб се натрупват и редица токсични вещества, тъй като той е естественият филтър на организма. След поредица от съдебни дела повечето фирми започнаха да подлагат рибеното масло на химична преработка и дестилация, за да го очистят от токсините. Заедно с този процес, някои фирми добавят и синтетично получени МК, за да обогатят крайния продукт. Други от тях започнаха да добиват омега-3 МК от други части на рибата, избягвайки черния дроб, което обаче води до повишена цена.

Третата заблуда, налагана ни от рекламите, е лененото масло. То безспорно е един от най-богатите на омега-3 МК растителни източници, но в него съдържанието на важните ЕПА и ДХА е незначително, за сметка на АЛА. Освен това лененото масло съдържа и омега-6 МК в съотношение приблизително една четвърт от общото съдържание на МК, така че то с нищо не помага да коригираме баланса между омега-3 и омега-6 МК.

Други източници на омега-3 МК са скаридите, като при тях съотношение на ЕПА и ДХА е като при рибите.
Яйцата и месото са също важен източник на омега-3 МК като при животните, хранени с трева и тревни фуражи съдържанието им е около 2 пъти по-високо от тези, хранени със зърнени фуражи. Не бива да се забравя, че в месото и яйцата изобилства от наситени мастни киселини, с които трябва да се внимава. От растителните продукти, най-богати на омега-3 МК са лененото семе, орехите и редица други ядки, с уговорката, че при тях е високо съдържанието на АЛА за сметка на ЕПА и ДХА. Слънчогледовото олио НЕ съдържа омега-3 МК, а при зехтина и царевичното олио съдържанието им е 30-40 пъти по-малко от омега-6. В заключение, за да подобрите съотношението между ненаситените мастни киселини, яжте повече рибни продукти, пълнозърнести храни, ядки и намалете до минимум готвенето с растителни мазнини. Добавките от аптеката са резервен вариант, но четете внимателно какво е съдържанието на ЕПА и ДХА, както и какъв е източникът.