Разпространени митове за депресията

Макар вече да сме в 21 век и депресивността да е едно от най-често срещаните състояния, в обществото все още витаят митове и заблуди около нея, които застрашават успешното й лечение, а понякога дори могат да влошат състоянието на определени хора. В тази статия целим да развенчаем някои от тях:

“Депресията не е истинско медицинско заболяване”

Клиничната депресия е сериозно медицинско заболяване, което засяга не само настроението и мислите, но и тялото на човека. Част от причините за нея са чисто биологични и генетични. Хората с това заболяване имат по-високи нива на стресови хормони, а чрез функционални изследвания е установено, че определени области в мозъка им са с потисната функция.

“Безмислено е да се лекува”

Депресията е лечима и 80 % от пациентите се възстановяват с подходящата терапия. Първото нещо, което трябва да направи всеки, който се съмнява, че има депресия, е да се консултира със специалист. За съжаление много хора се срамуват да ходят на психиатър, тъй като в нашето общество все още битуват предразсъдъци по тоя въпрос. Повечето предпочитат да се самолекуват, да отидат при ОПЛ или, най-често, при невролог. В резултат, често пациенти с депресия биват лекувани с неподходящ за тях антидепресант, а нерядко и с успокоителни. Лошият резултат от подобна терапия допълнително засилва погрешното схващане, че депресията не се лекува. В много случаи човек може а се излекува и без тежки фармацевтични продукти - стига да се реши да потърси подходящ психотерапевт.

“Депресията е като моментното понижение на настроението. Тя е част от живота”

Да се приравняват депресия и понижено настроение е като да се сравняват настинка и пневмония. Всеки може да има понижено настроение като последица от разочарование или неприятно събитие, а понякога дори и заради лошото време. Но това обикновено трае само ден-два. Депресията може да трае дълги години. И обикновено влошава социалното функциониране на човека.

“Хората, които казват, че имат депресия, се самосъжаляват”

Доста известни личности са страдали от депресия. Сред тях са Александър Велики, Наполеон, Рузвелт, Линкълн, Дарвин и др. Това определено не са хора, които са седяли и са се самосъжалявали.

“Ако не можеш да пребориш сам депресията, значи си слаб”

Депресията не може да бъде преборена само с воля, също както и диабетът или сърдечните заболявания. Тя се предизвиква от химични промени, които не могат да се овладеят само с позитивно мислене и желязна воля.

“Депресията ще отмине от самосебе си”

При някои изключителни късметлии може и да премине без лечение. Но най-често тя продължава с месеци и години. И ако отмине от самосебе си, най-често се възвръща повторно. Хора, които веднъж са имали депресия, са предразположени към повтаряне на симптомите. Клиничната депресия е заболяване с риск от фатален край – някои пациенти стигат до опит за самоубийство, ако не бъдат лекувани.

“Депресията е нормална част от остаряването”

Депресията съвсем не е нормално състояние за старостта. Просто възрастните хора се сблъскват с повече житейски събития, които могат да отключат заболяването – несгоди, загуба на близък, инвалидност, изолация. Хората, които сега са възрастни, са израснали в епоха, когато депресията не се е обсъждала така широко като клинично заболяване и нерядко изпитват погрешен срам да споделят открито за състоянието си. Най-висок е процентът на самоубийствата при хора над 65 години и то при мъже. Възрастни хора с депресия задължително трябва да търсят медицинска помощ.

“Депресията засяга само жени”

Въпреки, че депресията е два пъти по-честа при жените, все пак мъжете не са предпазени от нея. Нерядко мъжете не споделят оплакванията си по културални причини – в много общества това се смята за проява на слабост. Както споменахме по-горе, самоубийствата при мъжете са по-често, отколкото при жените, така че не бива мъжкият пол да се счита за имунизиран срещи депресия.

“Депресията не засяга децата и подрастващите. Техните проблеми са част от развитието им”

Бихме искали да вярваме, че всички деца растат щастливи и безгрижни, но уви, това не е самата истина. Проучванията показват, че 1 на всеки 33 деца и 1 на всеки 8 подрастващи имат депресия. Децата не могат да изразяват състоянието си както възрастните, което понякога води до неразбиране от страна на родителите.

“Ако някой в семейството има депресия, ти ще я наследиш”

Рискът от унаследяване при депресията е като при високото кръвно и диабета. Т.е. ако някой във вашия род има депресия, не е сигурно, че вие също ще имате. Просто трябва да сте с повишено внимание, тъй като вероятността е малко по-висока от нормалното.