Гражданите имат право да знаят кого избират, но политиците посрещат тревожно подобна възможност
Д-р Пламен Димитров - председател на УС на Дружеството на психолозите в България
Всеки кандидат за народен представител в предстоящите парламентарни избори би могъл да научи как изглежда психологическият му профил още преди да се включи в надпреварата за вота. А с негово и на партията му съгласие и избирателят би могъл да бъде информиран за този профил. Професионалните общности на психолозите, психотерапевтите и психиатрите у нас разполагат с подготвени специалисти и надеждни методи, които самите кандидати, техните партии и гражданският сектор могат да ангажират, за да гарантират с професионална помощ доброкачественост на изборните листи и резултати.
През 2003 г. по време и след местните избори като член на малък екип на Дружеството на психолозите направих поредица от дълбочинни интервюта с негласували граждани, за да очертаем типологията на негласуващия българин. Едно мнение, споделено от високообразован избирател на 45 години, банков служител, който не бе гласувал на нито едни избори през последните 12 години, остави дълбок отпечатък в съзнанието ми.
"Ще гласувам, - каза този човек (да го наречем г-н Н.), - когато на нас, обикновените избиратели, от които се очаква да правим разумен избор за хората, които ще управляват от наше име, предоставят надежда информация за всеки кандидат. Нямам, и май по закон не мога и да имам такава информация за личността, характера, поведението на кандидатите и, извинете ме, но как да преценя кого да подкрепя? Само по това, което говори и обещава по медии и събрания? Така не бих избрал и портиер за кооперацията, в която живея!"
И наистина - как биха могли добросъвестните избиратели като г-н Н. да знаят, че кандидатите в партийните листи нямат психологически и поведенчески проблеми, зависимости и вкусове, които, без да са противозаконни, носят реален или потенциален сериозен риск за работата и ролята им като народни избраници? Та нали повечето избиратели са само зрители на предизборни изяви и медийни постановки, които са сценарирани, репетирани и нагласени да управляват впечатленията им.
Кой зад завесата на вътрешнопартийната драма по изборните листи прави кастинга? Не са ли партиите тези институционални посредници на гражданското общество, които трябва да гарантират реалното качество на кандидатурите, които изнасят на "пазара"? И ако да, то какви са гаранциите, които получаваме от тях преди изборите, че кандидатурите са проверени и че сред избраниците няма да попаднат хора с личностни разстройства, емоционални и поведенчески проблеми?
Преминават ли кандидатите - по своя воля или под натиска на предизборните щабове на партиите си, през професионално проведени процедури за психологическа оценка и подготовка? Какво да кажем на г-н Н. и други като него?
ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ПРОФИЛИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ и кандидати не е от днес и не е вярно, че липсват убедителни аргументи в негова подкрепа. Аргументите са от сферата на медицината, съдебната и криминална практика, образованието. Дори само редактираните за публичен достъп чрез Интернет версии за психологически профили на известни фигури от политическия живот са впечатляващи.
Световноизвестна фигура като психолога на ЦРУ д-р Р. Поуст преди няколко години публикува и един безспорен с научните и обществено-медийни ефекти труд "Психологическа оценка на политическите лидери", в която представя резултатите от работата на "тихия фронт" на американските психолози. Психологическото профилиране и оценката на риска вече има своите традиции в страните от Централна и Източна Европа в сферата на психотерапията, съдебно-психологическата експертиза, националната сигурност, криминалистиката, професионалния подбор и атестацията на кадри в бизнеса, образованието и администрацията.
Може дори да се твърди, че в тези области психологическото профилиране на кандидатите и изпълнителите с отговорности далеч по-незначителни от тези на народните представители още през 80-те години на миналия век излезе от първата посттоталитарна аматьорска фаза в развитието си, през която липсата на знания се запълваше от изключителна интуиция на малък брой специалисти с дългогодишен практически опит, специализирани умения за наблюдение, дълбинен психодинамичен анализ и диференциална диагностика.
Профилирането днес е възможно като професионална практика, която се упражнява отговорно, прозрачно и в съответствие с изискванията на международните професионални стандарти, с проверени за валидността и надеждността си издържани методи, от правоспособни специалисти под супернаблюдение от професионалните гилдии. Едно глобално изследване на American Management Association (AMA) от 2003 година демонстрира, че в същите технологични условия, осигурени от приложната психология, над 39 % компаниите в страните на Г-7 използват системно и целогодишно психологически тестове и други психодиагностични методи (включително центрове за оценка на кандидатите) при подбора, атестацията, кариерното развитие на ръководните кадри и специалистите. Показателен факт е, че най-големият работодател за професионални психодиагностици в световен мащаб е Пентагонът,а от 2003 година и Министерството по вътрешна сигурност (Department of Home Security) в САЩ.
На този фон е наистина странно отсъствието на официални позиции и готовност за разговор с професионалните гилдии от страна на ръководствата на политическите партии у нас за техните текущи и бъдещи практики в тази сфера. Въпреки своята очевидна медийна популярност психологическото профилиране на кандидатите за политически постове засега получава неадекватни институционални реакции от тях.
Кръглата маса миналата неделя показа, че въпреки високите методологични оценки за точността, валидността, масовата си приложимост и полезност като помощно средство за подбора и подготовката на кандидатите за народни представители за изборите през тази година, психологическото профилиране продължава да буди в политическата класа на България предимно тревожност и защитни реакции. Те са съпоставими с тези при използването на полиграфските изследвания за превенция на корупцията.
*Статията е публикувана за пръв път през 2005г. в списание Психологията On-line, но звучи повече от актуално и днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар