За ползата от стреса, или защо е добро сутрешното задръстване

Да сте затрупани с ангажименти може да навреди на тялото ви. Но това, което едва ли знаете, е че в малки дози стресиращите ситуации могат да подобрят здравето ви, да забавят появата на признаците на стареене и да помогнат да живеете по-дълго.

Със сигурност не сте чували често (ако въобще сте го чували) израза: „Толкова съм стресирана, че се чувствам страхотно!“. Фактите обаче сочат, че определен тип напрегнати ситуации, като например речта пред публика или подготовката за изпит, могат да са полезни за здравето. 

Според учените има добър и лош тип стрес. Лошият тип е хроничен и неконтролируем, като например напрежението, породено от нещастен брак или от грижа за болен роднина. Но от краткотрайните стресови ситуации – сутрешното задръстване, притеснението при служебна презентация и др.– можете да извлечете много ползи. cc Скорошни изследвания показват, че лабораторни мишки, които са били подложени на кратък, но интензивен стрес, имат по-добър имунитет срещу грип. Предполага се също, че стресът намалява риска от диабет, сърдечни заболявания, рак и Алцхаймер.   

Причината? Стресът превключва тялото ви на възстановителен режим. Какво означава това? Когато се нараните, тялото ви застава нащрек и започва да „поправя това, което се е развалило“, като лекува нараняването ви и дава сигнал на имунната ви система да ви предпази от инфекция. Краткотрайният стрес функционира на същия принцип. Първоначално той предизвиква произвеждането на свободни радикали и хормони като кортизол, които нанасят щети върху тъканите ви. След това обаче, когато тялото ви почувства, че е пострадало, то повиква „Бърза помощ“. 

Ако стресът е кратък, тялото ви ще се излекува бързо и ще има достатъчно останала енергия да поправи други ежедневни рани, като например някое одраскване или синина. Някои изследователи, които изучават стареенето, дори твърдят, че умереният стрес би могъл да удължи продължителността на живота ви. И сякаш има логика... С напредването на годините тялото ви не може да се възстановява толкова лесно. Ако леките стресови ситуации служат за подбуждане на възстановителните процеси, то би било логично те да забавят процеса на стареене. 

Изследванията доказват тази теория. Когато учените периодично излагат на топлина лабораторните мухи и червеи, по този начин излагайки ги на стрес, същите живеят по-дълго. Човешките клетки, отглеждани в лаборатория, оцеляват по-дълго, ако са били подлагани на стрес. Според други изследвания лекото умствено напрежение под формата на някакво интелектуално или социално предизвикателство, като например решаването на кръстословица или посещението на купон с непознати, може да ви помогне да сте в по-добра форма, когато остареете. Но стресът сам по себе си няма да ви помогне – нужно е също да си почивате след него. 

Тялото не може да премине във възстановителен режим, докато напрежението не спадне, така че ако стресът е твърде сериозен или твърде продължителен, няма начин да се възстановите. В действителност обаче не всяка дейност, която намирате за разпускаща, е такава. Почерпката с няколко коктейла или обилната вечеря след работа в действителност натоварват организма ви. По-добре е да си починете на дивана с хубава книжка в ръка или да поиграете с детето си. 

Другият трик за привличане на стреса на своя страна е намирането на правилния баланс между твърде малко и твърде много. Спорадичното напрежение може да ви стори добро, но от друга страна огромен процент от жените в зряла възраст са под непрестанен силен натиск. Има обаче и друга група, на която не й се налага ежедневно да се сблъсква с крайни срокове и стриктни графици (което е чудесно), но това означава, че при тях неизбежното изхабяване е по-вероятно да се натрупа (което не е чудесно). По тази причина ви предлагаме пет препоръчани от експертите начина да привлечете стреса на своя страна:

1. Направете си календар на стреса. Можете да кажете кога сте под напрежение, но е трудно да си спомните от колко време сте така. Според експертите е важно да следите нивата си на стрес във времето, така че всеки ден оценявайте състоянието си от 1 до 10. Ако повече от два дни си пишете повече от 5, е време за разпускане.

  2. Предизвикайте се. Умствените, физическите и психологическите предизвикателства водят до появата на полезен стрес. Така че се захванете с нещо, което винаги сте искали да пробвате, но ви е било страх – като например катерене, уроци по танци или караоке. Но трябва да сменяте заниманията периодично, тъй като, веднъж превърнали се в навик, те вече не ви стимулират.

  3. Отчитайте постиженията си. Има седмици, които са изключително напрегнати и вие не можете да промените това по никакъв начин. Един от начините да превърнете продължителния стрес в полезен такъв е, като си правите два списъка – един със задачите за деня и друг, в който си записвате какво сте постигнали. Отчитането

 на добри резултати подава сигнал на мозъка, че му е позволено да почине. Това помага да възвърнете баланса.

4. Излезте от зоната на комфорт. Добрият стрес може да дойде под всякаква форма, като например посещение в сауна или пък консумиране на някакво нестандартно ястие. Всеки път когато тялото ви трябва да посрещне някакво предизвикателство, то засилва вътрешните си възстановителни функции. 

 5. Изпотете се. Физическите упражнения могат да ви ободрят точно толкова, колкото и краткотрайният стрес (а могат да помогнат и срещу прекомерна тревожност). Сериозната тренировка увеличава производството на свободни радикали и други вредни вещества, но това е само временно. Тялото ви започва да поправя щетите веднага щом слезете от колелото.