Малко чудовище или хиперактивно дете

Хиперактивното дете пращи от енергия
и просто трябва да я изразходва по най-полезния начин.

Кой е този палавник, създаващ единствено и само проблеми? Той е в непрекъснато движение, разсейва другите ученици и проваля часовете. Достатъчно е едно такова дете, за да създаде напрежение и дискомфорт в целия клас. Обществото нарича тези мъници хиперактивни и се отнася към това като към медицинска диагноза. Кардиналният изход от тази ситуация е активността на детето да се притъпи с помощта на успокоителни. Лекарят, който предписва риталин или друго подобно лекарство се отличава с безразличие и нежелание да разбере и помогне на малкото човече. Медикаментът помага само на учителите и школската администрация, успокоявайки твърде буйното дете – прави го тихо и безразлично, но не решава неговите проблеми. Заставяйки детето да приема транквиланти, просто го изключваме от собствения му живот, не давайки възможност на процесите, протичащи в него, да завършат по най-естествения начин. Това по-късно се отразява в предразположеност към наркотици, душевни заболявания, проблеми в сексуалната сфера.

Във всеки клас винаги е имало както тихи, така и палави деца, но понятието хиперактивност е нещо съвсем друго. Това е неосъзнато вътрешно безпокойство, което организмът се старае да заглуши с постоянно физическо движение. Затова и детето трудно задържа вниманието си, не може да се съсредоточи и изглежда, че игнорира забележките. Нетърпеливо е, и му е доста трудно да доведе каквото и да е до край. Често отказва да изпълнява задачи и участва в колективни занимания не защото не му харесват, а защото изискват постоянно търпение и внимание, които просто не притежава. Всеки човек в състояние на тревожност се държи точно по същия начин: крачи напред-назад, не може да се концентрира, не чува какво му се говори и мисли единствено в причината за безпокойството си. Само че

при хиперактивното дете липсва ясна причина,

разбираема за него и околните хора. Възрастният човек също може да бъде хиперактивен, но му е доста по-лесно да си намери подходящо занимание. Това може да бъде професия, изискваща физическа активност, бързо превключване на вниманието и способност за взимане на неординарни решения. Това могат да бъдат екстремен вид спорт или дори честа смяна на сексуалните партньори.
Като се замислим, цялата съвременна цивилизация е хиперактивна. Хиляди и хиляди години хората са водили спокоен и дори муден начин на живот, наследявали са поминъка на своите родители, женели се за дъщерята на съседа и умирали в същото село, в което са се родили. Днес с лекота сменяме местожителство, професия и семейство. Съвсем нормално е няколко пъти в годината да пътуваш на далечни разстояния или зад граница. Животът ни е прекалено динамичен и разликата между поколенията нараства. Децата също са различни. По-бързо порастват, имат свои възгледи за живота, желания и мечти, различни от нашите. Но и проблемите им са сериозни. Губят интерес към всичко и не намират с какво да запълват времето си, въпреки многото развлечения, които им се предлагат от всякъде. Отчуждават се, не могат да създават, общуват и понякога – дори да обичат. Всичко това е част от човешката еволюция и няма как да бъде овладяно или спряно. Ако заставяте детето

да бъде като вас или всички останали,

това ще предизвика протест и конфликт, но ако впрегнете неговата енергия в полезно русло, може да му създадете нови и нови възможности в живота. Хиперактивните деца пращят от енергия, могат да правят много неща едновременно и да не се оплачат от умора или скука.
Длъжни сме да им помогнем да разберат себе си и в никакъв случая да не ги обвиняваме за неща, които не са по силите им. Трябва да им се обясни какво се случва с тях, защо са толкова „взривоопасни“ и как изглежда тяхната хиперактивност отстрани – за да може и те на свой ред да не обвиняват околните в неразбиране.

По принцип хиперактивният малчуган е по-развит: доста по-активно изучава и възприема околния свят от обикновените деца. Възможно е да постигне много успехи в житейския си път, но само ако се научи да управлява качествата си. Той е като грозното патенце, което може да се превърне в красив лебед, стига да не подрежем крилата му!