Малко чудовище или хиперактивно дете

Хиперактивното дете пращи от енергия
и просто трябва да я изразходва по най-полезния начин.

Кой е този палавник, създаващ единствено и само проблеми? Той е в непрекъснато движение, разсейва другите ученици и проваля часовете. Достатъчно е едно такова дете, за да създаде напрежение и дискомфорт в целия клас. Обществото нарича тези мъници хиперактивни и се отнася към това като към медицинска диагноза. Кардиналният изход от тази ситуация е активността на детето да се притъпи с помощта на успокоителни. Лекарят, който предписва риталин или друго подобно лекарство се отличава с безразличие и нежелание да разбере и помогне на малкото човече. Медикаментът помага само на учителите и школската администрация, успокоявайки твърде буйното дете – прави го тихо и безразлично, но не решава неговите проблеми. Заставяйки детето да приема транквиланти, просто го изключваме от собствения му живот, не давайки възможност на процесите, протичащи в него, да завършат по най-естествения начин. Това по-късно се отразява в предразположеност към наркотици, душевни заболявания, проблеми в сексуалната сфера.

Във всеки клас винаги е имало както тихи, така и палави деца, но понятието хиперактивност е нещо съвсем друго. Това е неосъзнато вътрешно безпокойство, което организмът се старае да заглуши с постоянно физическо движение. Затова и детето трудно задържа вниманието си, не може да се съсредоточи и изглежда, че игнорира забележките. Нетърпеливо е, и му е доста трудно да доведе каквото и да е до край. Често отказва да изпълнява задачи и участва в колективни занимания не защото не му харесват, а защото изискват постоянно търпение и внимание, които просто не притежава. Всеки човек в състояние на тревожност се държи точно по същия начин: крачи напред-назад, не може да се концентрира, не чува какво му се говори и мисли единствено в причината за безпокойството си. Само че

при хиперактивното дете липсва ясна причина,

разбираема за него и околните хора. Възрастният човек също може да бъде хиперактивен, но му е доста по-лесно да си намери подходящо занимание. Това може да бъде професия, изискваща физическа активност, бързо превключване на вниманието и способност за взимане на неординарни решения. Това могат да бъдат екстремен вид спорт или дори честа смяна на сексуалните партньори.
Като се замислим, цялата съвременна цивилизация е хиперактивна. Хиляди и хиляди години хората са водили спокоен и дори муден начин на живот, наследявали са поминъка на своите родители, женели се за дъщерята на съседа и умирали в същото село, в което са се родили. Днес с лекота сменяме местожителство, професия и семейство. Съвсем нормално е няколко пъти в годината да пътуваш на далечни разстояния или зад граница. Животът ни е прекалено динамичен и разликата между поколенията нараства. Децата също са различни. По-бързо порастват, имат свои възгледи за живота, желания и мечти, различни от нашите. Но и проблемите им са сериозни. Губят интерес към всичко и не намират с какво да запълват времето си, въпреки многото развлечения, които им се предлагат от всякъде. Отчуждават се, не могат да създават, общуват и понякога – дори да обичат. Всичко това е част от човешката еволюция и няма как да бъде овладяно или спряно. Ако заставяте детето

да бъде като вас или всички останали,

това ще предизвика протест и конфликт, но ако впрегнете неговата енергия в полезно русло, може да му създадете нови и нови възможности в живота. Хиперактивните деца пращят от енергия, могат да правят много неща едновременно и да не се оплачат от умора или скука.
Длъжни сме да им помогнем да разберат себе си и в никакъв случая да не ги обвиняваме за неща, които не са по силите им. Трябва да им се обясни какво се случва с тях, защо са толкова „взривоопасни“ и как изглежда тяхната хиперактивност отстрани – за да може и те на свой ред да не обвиняват околните в неразбиране.

По принцип хиперактивният малчуган е по-развит: доста по-активно изучава и възприема околния свят от обикновените деца. Възможно е да постигне много успехи в житейския си път, но само ако се научи да управлява качествата си. Той е като грозното патенце, което може да се превърне в красив лебед, стига да не подрежем крилата му!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Кога се нуждаем от психолог?

Онлайн терапия на депресия

Психолог по Скайп

Разпространени митове за депресията

За и против психотестовете на депутатите