Свържи се с Психолог Онлайн:


Център за холистично консултиране "Алегра" и психолог Павел Тодоров предлагат онлайн консултиране по имейл, Скайп, както и по телефон. За контакти:
Имейл: info(а)alegra(точка)bg
Тел.: 0894 66 44 32
Сайт: alegra.bg


събота, 18 март 2017 г.

Малко чудовище или хиперактивно дете

Хиперактивното дете пращи от енергия
и просто трябва да я изразходва по най-полезния начин.

Кой е този палавник, създаващ единствено и само проблеми? Той е в непрекъснато движение, разсейва другите ученици и проваля часовете. Достатъчно е едно такова дете, за да създаде напрежение и дискомфорт в целия клас. Обществото нарича тези мъници хиперактивни и се отнася към това като към медицинска диагноза. Кардиналният изход от тази ситуация е активността на детето да се притъпи с помощта на успокоителни. Лекарят, който предписва риталин или друго подобно лекарство се отличава с безразличие и нежелание да разбере и помогне на малкото човече. Медикаментът помага само на учителите и школската администрация, успокоявайки твърде буйното дете – прави го тихо и безразлично, но не решава неговите проблеми. Заставяйки детето да приема транквиланти, просто го изключваме от собствения му живот, не давайки възможност на процесите, протичащи в него, да завършат по най-естествения начин. Това по-късно се отразява в предразположеност към наркотици, душевни заболявания, проблеми в сексуалната сфера.

Във всеки клас винаги е имало както тихи, така и палави деца, но понятието хиперактивност е нещо съвсем друго. Това е неосъзнато вътрешно безпокойство, което организмът се старае да заглуши с постоянно физическо движение. Затова и детето трудно задържа вниманието си, не може да се съсредоточи и изглежда, че игнорира забележките. Нетърпеливо е, и му е доста трудно да доведе каквото и да е до край. Често отказва да изпълнява задачи и участва в колективни занимания не защото не му харесват, а защото изискват постоянно търпение и внимание, които просто не притежава. Всеки човек в състояние на тревожност се държи точно по същия начин: крачи напред-назад, не може да се концентрира, не чува какво му се говори и мисли единствено в причината за безпокойството си. Само че

при хиперактивното дете липсва ясна причина,

разбираема за него и околните хора. Възрастният човек също може да бъде хиперактивен, но му е доста по-лесно да си намери подходящо занимание. Това може да бъде професия, изискваща физическа активност, бързо превключване на вниманието и способност за взимане на неординарни решения. Това могат да бъдат екстремен вид спорт или дори честа смяна на сексуалните партньори.
Като се замислим, цялата съвременна цивилизация е хиперактивна. Хиляди и хиляди години хората са водили спокоен и дори муден начин на живот, наследявали са поминъка на своите родители, женели се за дъщерята на съседа и умирали в същото село, в което са се родили. Днес с лекота сменяме местожителство, професия и семейство. Съвсем нормално е няколко пъти в годината да пътуваш на далечни разстояния или зад граница. Животът ни е прекалено динамичен и разликата между поколенията нараства. Децата също са различни. По-бързо порастват, имат свои възгледи за живота, желания и мечти, различни от нашите. Но и проблемите им са сериозни. Губят интерес към всичко и не намират с какво да запълват времето си, въпреки многото развлечения, които им се предлагат от всякъде. Отчуждават се, не могат да създават, общуват и понякога – дори да обичат. Всичко това е част от човешката еволюция и няма как да бъде овладяно или спряно. Ако заставяте детето

да бъде като вас или всички останали,

това ще предизвика протест и конфликт, но ако впрегнете неговата енергия в полезно русло, може да му създадете нови и нови възможности в живота. Хиперактивните деца пращят от енергия, могат да правят много неща едновременно и да не се оплачат от умора или скука.
Длъжни сме да им помогнем да разберат себе си и в никакъв случая да не ги обвиняваме за неща, които не са по силите им. Трябва да им се обясни какво се случва с тях, защо са толкова „взривоопасни“ и как изглежда тяхната хиперактивност отстрани – за да може и те на свой ред да не обвиняват околните в неразбиране.

По принцип хиперактивният малчуган е по-развит: доста по-активно изучава и възприема околния свят от обикновените деца. Възможно е да постигне много успехи в житейския си път, но само ако се научи да управлява качествата си. Той е като грозното патенце, което може да се превърне в красив лебед, стига да не подрежем крилата му!

четвъртък, 16 март 2017 г.

Детската истерия

Детската истерия може да бъде овладяна
 по различни начини, важно е търпението.

Става изведнъж. Вашето детенце тропа с крака, надава писъци и рони сълзи. За един миг от прелестно създание се превръща в малка драка, която пищи, рита и хапе. Особено неприятно е, когато се случва на обществено място. Какво да прави стъписаният родител в този случай? Важно е не само да успокои детето, но и да не дава поводи за подобни пристъпи в бъдеще.

Правило №1 е да се запасите с търпение и да не „прихващате“ истеричното настроение на чедото си. Кажете си, че това се случва с всички деца и вашето не е изключение. Вслушайте се в съветите на педагозите и детските психолози. Нито един не е панацея и не гарантира, че истерията ще спре моментално. Но може да изберете модела поведение, който е най-правилен във вашия случай.

При първите признаци на започваща истерия, отвлечете вниманието на детето с нещо интересно: ярка играчка, минаваща кола, бягащо куче. Добра идея е и „проговарящата“ във вашите ръце кукла. Предложете да почетете любимата книжка или да се погоните: каквото и да е, стига да загърбите това, което предизвиква отрицателните емоции.

Много често истерията е спектакъл, имащ нужда от аудитория. Няма зрители – няма представление. Затова някои специалисти са категорични, че скандалът може да се предотврати, ако просто излезете от стаята. Но това не е валидно за всички. Някои дец в истеричен пристъп започват да събарят вещи, удрят глава в пода или стената, търкалят се, хапят и дори могат да се самонаранят. Затова е по-добре да останете с разбеснелия се мъник и контролирате поведението му, но демонстрирайки пълно безразличие към ставащото: не викайте, не се карайте, не се оправдавайте, не се опитвайте да го спрете, просто търпеливо чакайте. Когато малчуганът разбере, че от действията му няма ефект, ще започне да се успокоява.

Помислете дали имате вина за пристъпа на истерия: може би сте били несправедливи към детето или не сте му отделили достатъчно внимание. В този случая трябва да му се извините, но без да го глезите.

Ако е възможно, вземете дребосъчето на ръце, притиснете го до себе си, прошепнете ме ласкави думички, полюлейте го, както когато е било бебе.

Разхлабете яката, коланчето или връзките на дрешките, свалете топлото облекло. Факт е, че децата могат да се изнервят от прегряване. Пробвайте да „духнете“ лекичко в лицето на мъничето, да го умиете или поставите ръчичките под струя хладка вода.

Меко, но настойчиво пресечете вмешателството на съчувстващи роднини, гости и т.н. Вежливо обяснете, че нямате нужда от помощ и ще се справите сами. Всеки зрител, заинтересован от ставащото, стимулира нов пристъп на истерия у малчугана.

А сега да поговорим за това какво НЕ бива да правите:


  • Не се поддавайте на детския плач. По този начин ще превърнете истерията в обичайна тактика за манипулиране на близките. Ако мъникът иска непозволеното в дадена ситуация, му дайде да разбере, че вашето „не“ няма да се превърне в „да“ при никакви случаи.
  • Не посягайте и не пляскайте детето. Това само ще усили истерията.
  • Не се опитвайте да го упреквате, обиждате или съдите. В това състояние и без това няма да ви разбере. Оценка на поведението му дайте по-късно, когато малкият палавник се е успокоил напълно.


Анализирайки всеки такъв пристъп, се опитайте да изясните от какво е предизвикан, има ли и ваше участие; започнете по какъв начин сте овладели ситуацията. Ако сте търпеливи и упорити, непременно ще намерите уникална „анти-истерична“ рецепта, идеално подходяща за вашето дете!

вторник, 14 март 2017 г.

За и против психотестовете на депутатите

Гражданите имат право да знаят кого избират, но политиците посрещат тревожно подобна възможност


Д-р Пламен Димитров - председател на УС на Дружеството на психолозите в България




Всеки кандидат за народен представител в предстоящите парламентарни избори би могъл да научи как изглежда психологическият му профил още преди да се включи в надпреварата за вота. А с негово и на партията му съгласие и избирателят би могъл да бъде информиран за този профил. Професионалните общности на психолозите, психотерапевтите и психиатрите у нас разполагат с подготвени специалисти и надеждни методи, които самите кандидати, техните партии и гражданският сектор могат да ангажират, за да гарантират с професионална помощ доброкачественост на изборните листи и резултати.

През 2003 г. по време и след местните избори като член на малък екип на Дружеството на психолозите направих поредица от дълбочинни интервюта с негласували граждани, за да очертаем типологията на негласуващия българин. Едно мнение, споделено от високообразован избирател на 45 години, банков служител, който не бе гласувал на нито едни избори през последните 12 години, остави дълбок отпечатък в съзнанието ми.

"Ще гласувам, - каза този човек (да го наречем г-н Н.), - когато на нас, обикновените избиратели, от които се очаква да правим разумен избор за хората, които ще управляват от наше име, предоставят надежда информация за всеки кандидат. Нямам, и май по закон не мога и да имам такава информация за личността, характера, поведението на кандидатите и, извинете ме, но как да преценя кого да подкрепя? Само по това, което говори и обещава по медии и събрания? Така не бих избрал и портиер за кооперацията, в която живея!"



И наистина - как биха могли добросъвестните избиратели като г-н Н. да знаят, че кандидатите в партийните листи нямат психологически и поведенчески проблеми, зависимости и вкусове, които, без да са противозаконни, носят реален или потенциален сериозен риск за работата и ролята им като народни избраници? Та нали повечето избиратели са само зрители на предизборни изяви и медийни постановки, които са сценарирани, репетирани и нагласени да управляват впечатленията им.

Кой зад завесата на вътрешнопартийната драма по изборните листи прави кастинга? Не са ли партиите тези институционални посредници на гражданското общество, които трябва да гарантират реалното качество на кандидатурите, които изнасят на "пазара"? И ако да, то какви са гаранциите, които получаваме от тях преди изборите, че кандидатурите са проверени и че сред избраниците няма да попаднат хора с личностни разстройства, емоционални и поведенчески проблеми?

Преминават ли кандидатите - по своя воля или под натиска на предизборните щабове на партиите си, през професионално проведени процедури за психологическа оценка и подготовка? Какво да кажем на г-н Н. и други като него?



ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ПРОФИЛИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ и кандидати не е от днес и не е вярно, че липсват убедителни аргументи в негова подкрепа. Аргументите са от сферата на медицината, съдебната и криминална практика, образованието. Дори само редактираните за публичен достъп чрез Интернет версии за психологически профили на известни фигури от политическия живот са впечатляващи.

Световноизвестна фигура като психолога на ЦРУ д-р Р. Поуст преди няколко години публикува и един безспорен с научните и обществено-медийни ефекти труд "Психологическа оценка на политическите лидери", в която представя резултатите от работата на "тихия фронт" на американските психолози. Психологическото профилиране и оценката на риска вече има своите традиции в страните от Централна и Източна Европа в сферата на психотерапията, съдебно-психологическата експертиза, националната сигурност, криминалистиката, професионалния подбор и атестацията на кадри в бизнеса, образованието и администрацията.

Може дори да се твърди, че в тези области психологическото профилиране на кандидатите и изпълнителите с отговорности далеч по-незначителни от тези на народните представители още през 80-те години на миналия век излезе от първата посттоталитарна аматьорска фаза в развитието си, през която липсата на знания се запълваше от изключителна интуиция на малък брой специалисти с дългогодишен практически опит, специализирани умения за наблюдение, дълбинен психодинамичен анализ и диференциална диагностика.

Профилирането днес е възможно като професионална практика, която се упражнява отговорно, прозрачно и в съответствие с изискванията на международните професионални стандарти, с проверени за валидността и надеждността си издържани методи, от правоспособни специалисти под супернаблюдение от професионалните гилдии. Едно глобално изследване на American Management Association (AMA) от 2003 година демонстрира, че в същите технологични условия, осигурени от приложната психология, над 39 % компаниите в страните на Г-7 използват системно и целогодишно психологически тестове и други психодиагностични методи (включително центрове за оценка на кандидатите) при подбора, атестацията, кариерното развитие на ръководните кадри и специалистите. Показателен факт е, че най-големият работодател за професионални психодиагностици в световен мащаб е Пентагонът,а от 2003 година и Министерството по вътрешна сигурност (Department of Home Security) в САЩ.

На този фон е наистина странно отсъствието на официални позиции и готовност за разговор с професионалните гилдии от страна на ръководствата на политическите партии у нас за техните текущи и бъдещи практики в тази сфера. Въпреки своята очевидна медийна популярност психологическото профилиране на кандидатите за политически постове засега получава неадекватни институционални реакции от тях.

 Кръглата маса миналата неделя показа, че въпреки високите методологични оценки за точността, валидността, масовата си приложимост и полезност като помощно средство за подбора и подготовката на кандидатите за народни представители за изборите през тази година, психологическото профилиране продължава да буди в политическата класа на България предимно тревожност и защитни реакции. Те са съпоставими с тези при използването на полиграфските изследвания за превенция на корупцията.

*Статията е публикувана за пръв път през 2005г. в списание Психологията On-line, но звучи повече от актуално и днес. 

сряда, 8 март 2017 г.

Помагат ли Омега 3 мастни киселини при психични заболявания?

Мазнините, които приемаме с храната, са изградени от наситени и ненаситени мастни киселини (МК). За разлика от наситените, които се съдържат най-вече в животинските продукти и имат основно негативни ефекти върху човешкото здраве, ненаситените мастни киселини са важна част от нормалния метаболизъм на човешкото тяло, особено в централната нервна система. Много от тях не могат да се синтезират в организма и трябва да се приемат с храната, поради което се наричат есенциални. В зависимост от химичната си структура ненаситените МК се разделят на омега-3, омега-6 и омега-9 МК.

От омега-3 мастните киселини най-важни за човека са алфа-линоленовата (АЛА), ейкозапентаеновата (ЕПА) и докозахексаеновата (ДХА), от които последните две – ЕПА и ДХА са с особено значение в редица важни процеси. Човешкият организъм може да трансформира малка част (около 5 %) от АЛА в останалите две – ЕПА и ДХА.

Ползата от омега-3 МК за превенция на сърдечно-съдовите заболявания е безспорно доказана в много проучвания. В областта на психичното здраве съществуват също много изследвания, които загатват за полезния им ефект, но все още липсват мащабни проучвания.

Омега-3 и психични заболявания


Установено е, че консумацията на омега-3 МК забавя развитието на шизофренията и отдалечава във времето повторната проява на симптомите. При модели върху мишки на болестта на Алцхаймер е отчетено незначително подобрение на паметта. При върастни хора не са отчетени ползи върху познавателните процеси. През 2009-а година изследване, проведено сред деца, страдащи от аутизъм не е показало съществено подобрение в поведението им.

При проследяване с ядрено-магнитен резонанс на пациенти, страдащи от шизофрения и болестта на Хънтингтън, отчетливо е установено, че тези от тях, които не са приемали омега-3 МК, са с намалена мозъчна тъкан, докато при пациентите приемащи ненаситени МК е отчетено увеличение на бялото и сивото мозъчно вещество. Една от хипотезите гласи, че ниските нива на омега-3 МК в префронталната кора (ПФК) допринасят за ниските нива на допамин там, което води до проява на негативни симптоми и нарушения в познавателните процеси. От своя страна ниските нива на допамин в ПФК водят до повишение на допамина в лимбичната система, което е причина за позитивните симптоми при шизофренията.

Проучване, проведено в Харвард през 1998-а година е установило незначително подобрение при 15 лица с биполярно разстройство, приемащи рибено масло. Въпреки това в редица други изследвания е открита връзка между повишената консумация на морска храна в определени общества и ниският процент на разстройствата на настроението. Това дава основание на Американската психиатрична организация през 2006 година да излезе със становище в подкрепа на позитивния ефект на ЕПА и ДХА върху разстройствата на настроението и шизофренията(подробности ТУК).

Омега-3 и Омега-6 мастни киселини


Действието на омега-3 МК е в пряка зависимост от омега-6 МК, тъй като те преминават през еднакви метаболитни пътища в организма и нерядко се конкурират. Нормалното съотношение в храната би трябвало да бъде от 1:1 до 4:1 в полза на омега-3 МК. Масовото навлизане в съвременното хранене на растителни мазнини, които са бедни на омега-3 и богати на омега-6 е довело до промяна на това съотношение до 10-20:1, а според някои автори и до 40:1 в полза на омега-6 МК. Т.е. съвременният човек приема излишно количество омега-6 МК, което има своите негативни последици, най-вече с увеличаване на алергичните реакции, тъй като омега-6 МК участват в имунния отговор на организма. Световната здравна организация препоръчва приемане на рибни продукти поне 3 пъти седмично за корекция на този хранителен дисбаланс. Под влияние на рекламите, а и поради лична непоносимост, много хора предпочитат да заменят рибните продукти с готови източници на омега-3 МК от аптеката. И тук идва въпросът:

Какви Омега-3 добавки да изберем?


Това е въпрос, от който много фирми печелят на гърба на незнанието на потребителя. Както вече изяснихме по-горе, от трите омега-3 МК по-важни са ЕПА и ДХА. Затова и трябва да внимаваме за тяхното съдържание, когато купуваме продукти от аптеката.

Първата измама, на която можем да се натъкнем, е ниско съдържание на омега-3 МК въобще. Има продукти, на чиято опаковка с големи цифри е изписано “1000 мг” или “1500 мг”, но при внимателен прочит се установява, че от тези 1000 мг едва 200-300 мг са ЕПА и ДХА, а останалото е обикновено растително масло.

Второто нещо, за което трябва да се внимава, е източникът на МК. Повечето евтини препарати съдържат рибено масло, добито от черен дроб на треска. Тук е мястото да отбележим, че рибите не могат да синтезират омега-3 МК. Те го натрупват, хранейки се с водорасли, които ги произвеждат. След тях са хищните риби (каквато е треската), които хранейки се с други риби, натрупват МК в черния дроб и тялото. Заедно с това, обаче, в черния дроб се натрупват и редица токсични вещества, тъй като той е естественият филтър на организма. След поредица от съдебни дела повечето фирми започнаха да подлагат рибеното масло на химична преработка и дестилация, за да го очистят от токсините. Заедно с този процес, някои фирми добавят и синтетично получени МК, за да обогатят крайния продукт. Други от тях започнаха да добиват омега-3 МК от други части на рибата, избягвайки черния дроб, което обаче води до повишена цена.

Третата заблуда, налагана ни от рекламите, е лененото масло. То безспорно е един от най-богатите на омега-3 МК растителни източници, но в него съдържанието на важните ЕПА и ДХА е незначително, за сметка на АЛА. Освен това лененото масло съдържа и омега-6 МК в съотношение приблизително една четвърт от общото съдържание на МК, така че то с нищо не помага да коригираме баланса между омега-3 и омега-6 МК.

Други източници на омега-3 МК са скаридите, като при тях съотношение на ЕПА и ДХА е като при рибите.
Яйцата и месото са също важен източник на омега-3 МК като при животните, хранени с трева и тревни фуражи съдържанието им е около 2 пъти по-високо от тези, хранени със зърнени фуражи. Не бива да се забравя, че в месото и яйцата изобилства от наситени мастни киселини, с които трябва да се внимава. От растителните продукти, най-богати на омега-3 МК са лененото семе, орехите и редица други ядки, с уговорката, че при тях е високо съдържанието на АЛА за сметка на ЕПА и ДХА. Слънчогледовото олио НЕ съдържа омега-3 МК, а при зехтина и царевичното олио съдържанието им е 30-40 пъти по-малко от омега-6. В заключение, за да подобрите съотношението между ненаситените мастни киселини, яжте повече рибни продукти, пълнозърнести храни, ядки и намалете до минимум готвенето с растителни мазнини. Добавките от аптеката са резервен вариант, но четете внимателно какво е съдържанието на ЕПА и ДХА, както и какъв е източникът.

понеделник, 6 март 2017 г.

Стресът и градът: променена мозъчна активност

Животът в големия град е свързан с повишен риск от тревожност и разстройства на настроението. Досега не бяха уточнени биологичните причини за това. Ново международно проучване, чиито резултати са публикувани в сп. Nature, доказва, че две области в мозъка, свързани с регулацията на емоциите и стреса, са пряко засегнати от градския начин на живот.

“Предишни изследвания показваха, че рискът от развитие на тревожни разстройства се покачва с 21% при жителите на големите градове, а разстройствата на настроението – с 39%”, споделя изследователят Jens Pruessner от Douglas Mental Health University Institute. “В допълнение, случаите на шизофрения са почти два пъти по-чести при индивиди, които са родени и израснали в града.”

Pruessner и негови колеги от Института по психично здраве в Манхайм са изследвали здрави доброволци, живеещи в града, родени и израснали в урбанизирани или селски райони. Чрез функционален магнитен резонанс (fMRI) те регистрирали, че при прилагане на стрес тестове живеещите в града реагирали с по-силна активност в амигдалата – структура в мозъка свързана с регулация на настроението и емоциите. При хората, които са родени и израснали в градска среда, засилената активност била в областта на цингуларната мозъчна гънка, която контролира стреса и негативните очаквания. Тези резултати показват, че в различни етапи от живота различни области на мозъка показват чувствителност към стреса, свързан с градския начин на живот. Pruessner уточнява, че са необходими по-нататъшни задълбочени изследвания, за да се установи каква е връзката между тези резултати и мозъчните заболявания.

петък, 3 март 2017 г.

Разпространени митове за депресията



Макар вече да сме в 21 век и депресивността да е едно от най-често срещаните състояния, в обществото все още витаят митове и заблуди около нея, които застрашават успешното й лечение, а понякога дори могат да влошат състоянието на определени хора. В тази статия целим да развенчаем някои от тях:

“Депресията не е истинско медицинско заболяване”

Клиничната депресия е сериозно медицинско заболяване, което засяга не само настроението и мислите, но и тялото на човека. Част от причините за нея са чисто биологични и генетични. Хората с това заболяване имат по-високи нива на стресови хормони, а чрез функционални изследвания е установено, че определени области в мозъка им са с потисната функция.

“Безмислено е да се лекува”

Депресията е лечима и 80 % от пациентите се възстановяват с подходящата терапия. Първото нещо, което трябва да направи всеки, който се съмнява, че има депресия, е да се консултира със специалист. За съжаление много хора се срамуват да ходят на психиатър, тъй като в нашето общество все още битуват предразсъдъци по тоя въпрос. Повечето предпочитат да се самолекуват, да отидат при ОПЛ или, най-често, при невролог. В резултат, често пациенти с депресия биват лекувани с неподходящ за тях антидепресант, а нерядко и с успокоителни. Лошият резултат от подобна терапия допълнително засилва погрешното схващане, че депресията не се лекува. В много случаи човек може а се излекува и без тежки фармацевтични продукти - стига да се реши да потърси подходящ психотерапевт.

“Депресията е като моментното понижение на настроението. Тя е част от живота”

Да се приравняват депресия и понижено настроение е като да се сравняват настинка и пневмония. Всеки може да има понижено настроение като последица от разочарование или неприятно събитие, а понякога дори и заради лошото време. Но това обикновено трае само ден-два. Депресията може да трае дълги години. И обикновено влошава социалното функциониране на човека.

“Хората, които казват, че имат депресия, се самосъжаляват”

Доста известни личности са страдали от депресия. Сред тях са Александър Велики, Наполеон, Рузвелт, Линкълн, Дарвин и др. Това определено не са хора, които са седяли и са се самосъжалявали.

“Ако не можеш да пребориш сам депресията, значи си слаб”

Депресията не може да бъде преборена само с воля, също както и диабетът или сърдечните заболявания. Тя се предизвиква от химични промени, които не могат да се овладеят само с позитивно мислене и желязна воля.

“Депресията ще отмине от самосебе си”

При някои изключителни късметлии може и да премине без лечение. Но най-често тя продължава с месеци и години. И ако отмине от самосебе си, най-често се възвръща повторно. Хора, които веднъж са имали депресия, са предразположени към повтаряне на симптомите. Клиничната депресия е заболяване с риск от фатален край – някои пациенти стигат до опит за самоубийство, ако не бъдат лекувани.

“Депресията е нормална част от остаряването”

Депресията съвсем не е нормално състояние за старостта. Просто възрастните хора се сблъскват с повече житейски събития, които могат да отключат заболяването – несгоди, загуба на близък, инвалидност, изолация. Хората, които сега са възрастни, са израснали в епоха, когато депресията не се е обсъждала така широко като клинично заболяване и нерядко изпитват погрешен срам да споделят открито за състоянието си. Най-висок е процентът на самоубийствата при хора над 65 години и то при мъже. Възрастни хора с депресия задължително трябва да търсят медицинска помощ.

“Депресията засяга само жени”

Въпреки, че депресията е два пъти по-честа при жените, все пак мъжете не са предпазени от нея. Нерядко мъжете не споделят оплакванията си по културални причини – в много общества това се смята за проява на слабост. Както споменахме по-горе, самоубийствата при мъжете са по-често, отколкото при жените, така че не бива мъжкият пол да се счита за имунизиран срещи депресия.

“Депресията не засяга децата и подрастващите. Техните проблеми са част от развитието им”

Бихме искали да вярваме, че всички деца растат щастливи и безгрижни, но уви, това не е самата истина. Проучванията показват, че 1 на всеки 33 деца и 1 на всеки 8 подрастващи имат депресия. Децата не могат да изразяват състоянието си както възрастните, което понякога води до неразбиране от страна на родителите.

“Ако някой в семейството има депресия, ти ще я наследиш”

Рискът от унаследяване при депресията е като при високото кръвно и диабета. Т.е. ако някой във вашия род има депресия, не е сигурно, че вие също ще имате. Просто трябва да сте с повишено внимание, тъй като вероятността е малко по-висока от нормалното.

четвъртък, 2 март 2017 г.

Емоционалното здраве е неразделна част от здравето на човека

Интимната връзка между тяло, съзнание и дух е позната и почитана от Източната медицина от векове. Напоследък, много специалисти в света започнаха да разглеждат емоционалното здраве като директно свързано с физическото здраве. Сега вече знаем, че отричането на емоционалното и духовното здраве рано или късно ще вземе жертва от физическото тяло.

Понастоящем се правят хиляди проучвания върху връзката тяло – съзнание. Човешкото тяло не се разглежда като машина, която се разрушава от случайни събития. Депресията е рисков фактор за сърдечните инфаркти, безспокойството може да провокира храносмилателни и кожни нарушения, съсредоточаването върху самия себе си може да увеличи риска от инсулт и сърдечни заболявания.

Емоционалното здраве формира способността за успех. Според Даниел Голман, автор на книгата “Емоционален интелект”, емоционалният коефицент е по – точен показател на способностите за успех в живота от личния коефицент на интелигентност, феномен, който той нарича “емоционална грамотност”.

Извън физическата жизненост и персоналната сигурност, съществува една дълбока императивна потребност да се обърне внимание на емоционалното здраве, защото в крайна сметка най – голямото задоволство или най – голямото нещастие идва от способността на човека да живее истински, дълбоко и интимно с останалите хора.

Ако той отрича своето емоционално развитие, рискува да живее в изолация, дори да достигне още по – дълбоко в посока на своето самоунищожение, като попадне в порочния кръг на обвинение, враждебност, гняв, самоомраза и други “отровни” емоции.

Кои са илюзиите относно емоционалното здраве? На първо място - всеки човек си мисли, че се чувствува добре или че той е единственият, който се чувствува особено зле. Той обича да твърди, че повечето хора нямат проблеми и че сам би могъл да въздействува на самия себе си.

Според някои психолози, много може да се научи от хората, които са участвували във войните. За ветераните от войната във Виетнам, например, са много характерни чувството на виновност, срам, самоунищожение, които се поддържат като “стари рани”. Повечето от тези хора носят в себе си много скептицизъм и цинизъм, живеят с убеждението, че родината им отрича цената на услугата, която те са и направили и в някои случаи ги ругае за завръщането им, обясняват американски психолози. Според специалистите, ако такива хора попаднат в групи за лечение, те са в състояние да прочистят голяма част от своята болка и емоционален дистрес.

Самият процес на “очистване” е на три етапа: първо, осъзнаване на необходимостта от промяна; второ - предприемане на мерки и трето – осъзнаване на това, че промяната на самия себе си е процес, който изисква време, защото емоционалната трансформация не винаги се случва за часове.

Според специалистите, самоанализът се ускорява в групова среда, но следващата стъпка напред към по – голяма емоционална яснота трябва да продължи в по – близка връзка с личен съветник или наставник.

В последните години този специализиран начин на подпомагане на кариерата, връзките и духовното развите на личността започва да се утвърждава на Запад.

Той се описва като развиваща се връзка, която дава на хората повече резултати в техния личен и професионален живот Това не е психотерапия, защото при повечето терапии отправната точка е дисфункцията. Терапията се фокусира върху определен проблем. При разговорите с наставник, отправната точка е желанието на човека да подобри собствената си личност. В този случаи той приема собствената си персона по – сериозно, предприема незабавно ефективно и фокусирано действие, спира да се подчинява на това, което го тегли надолу, лесно постига резултати, създава цели, които които не могат да се постигнат без съветника.

Какво се случва, когато човек придобива емоционална интелигентност? Той просто се научва да идентифицира своите емоционални дразнители. Може би най – отровните от всички емоции са гневът и враждебността, защото те ограбват духовното спокойствие и способността да се мисли и действува ясно. Враждебността може буквално да убие личността чрез повтарящо се напрежение на сърдечно – съдовата система от отделящите се стрес хормони.

Как може човек да преодолее гнева? Едният начин е да бъде преосмислен. Необходимо е човек да направи едно “вътрешно разследване”, за да открие истинската история, която стои зад неговия гняв. Това би могло да бъде събитие или събития от детството, например ако никога не му е било позволявано да отидете някъде, където е било твърде скъпо за него. От този момент той затаява в себе си дълбок гняв срещу своите родителите и неговите клетки съхраняват този спомен. Всеки път, когато го спохождат подобни инциденти неговите чувства се отключват. В такъв случай човек има нужда да се върне назад, казват психолозите и да разруши тази дисфункционална система на вярата, която ограничава неговите възможности. Това означава излизане от устойчивото негодувание и прощаване на родителите.

Липсата на разбиране на чувствата поставя личността в ситуация, в която тя не може да се занимава с проблемите си по здравословен път в ежедневния живот и връзки. Например ако човек е ядосан, той обвинява за своя гняв друг. Ако обаче схване, че провокирането на гнева е свързано с включването на някакво събитие от миналото или може би преминаване на граница, която той още не установил, би могъл да сдържи гнева си и да го обсъди спокойно. Това според психолозите е емоционална грамотност.

Много хора се чувствуват обладани от лошо настроение. Веднъж, обаче, започнал емоционалната реконструкция, придобивайки осведоменост относно преживяното, човек започва да се чувствува по – малко предразположен към отрицателни емоции. По – бърз прогрес в тази насока може да се постигне с дълбоко дишане, медитация или молитва, казват психолозите.

Емоционалното здраве дълго време е било подценявано в системата на цялостното здраве на отделния човек. напоследък все повече специалисти започват да се обръщат сериозно към този проблем, тъй като неговото изясняване е от полза за отделната личност и обществото.

сряда, 1 март 2017 г.

Семейната терапия - въпроси и отговори



Въпрос: Какво представлява брачната или фамилната консултация?

Отговор:
В дълбоката си същност двата термина се отнасят до една и съща територия на определена семейна констелация. Терминът „брачна” очевидно е свързан с понятието брак и реалността между двама съпрузи, докато „фамилна” предполага един по-широк контекст на отношенията в едно семейство. Като се има предвид и ерозията на брачната институция, колегите психолози, а и аз в това число предпочитаме да говорим по-скоро за партньорство, което включва естествено както членовете на един законно сключен брак, така и съюзът между мъже и жени живеещи на семейни начала или т.нар. конкубинат. Върху темата за партньорството влияят и много външни за двойката участници – това са родителските семейства, братя, сестри и деца. Понятието семейство във фамилната психотерапия е по-широко от обикновеното разбиране в обществото. Много е възможно например една прабаба да има извънредно силно влияние върху семейството на своя внук, разбира се косвено – говорим за унаследяване на модели, стереотипи, темперамент, а защо не и за енергия. Съществува цяла теория за семейните констелации – повечето от нас едва ли подозират, колко силно са свързани поколенията. Оттук фамилното консултиране работи с един, двама или повече участници в една семейна система като кръгът от проблеми може да бъде извънредно широк. Обикновено клиентите идват със заявка за работа върху емоционалната сфера в отношенията между партньорите. Нерадостното е, че се сещаме за това доста късно. Когато вече ситуацията е достигнала предела във възможностите за хармонизиране, т.е. на прага на развод или когато за съжаление вече се е стигнало до домашно насилие.

Въпрос: Популярна ли е тази терапия? Много ли са двойките, които ви посещават?

Отговор:
Не. Такива консултации се търсят от хора, които имат известна психологическа култура, за да осъзнаят, че сами не биха могли да се справят или такива, които са дълбоко мотивирани да спасят партньорските си отношения. В други случаи към нас се обръщат и хора, изпаднали в крайни състояния на отчаяние и безсилие, за които това е последната възможност да спасят себе си или връзката с партньора.

Въпрос: Какви са най-често проблемите, с които се сблъскват съвременните двойки?

Отговор:
Относително по-често помощ търсят мъжете. Обикновено заявките са свързани с патологична ревност или силно нарушена комуникация в интимното партньорство. За разлика от жените, те често идват при нас, защото просто няма с кого да споделят такива дълбоки и сложни чувства. Културата ни е приела, че това не е мъжествено. Дамите пък обратно са по-склонни към радикални действия и нерядко пристигат с почти готово решение за развод. Естествено започваме работа с идеята да спасим това, което може да се спаси и да се опитаме да претълкуваме конфликтните ситуации. Много е важно да се търси по-дълбоко осъзнаване на истинското състояние на нещата, както и знаците, които ни дава партньора. Психологът нито подкрепя, нито предлага едно или друго решение, той помага на клиента си да види семейната система в богатството от измерения, за да се постигне именно тази по-голяма обективност на погледа. Търсещите помощ обикновено са емоционално пристрастни и имат изкривена представа за истинското положение в партньорството си. Те често идват при психолога, след като са започнали да се самозатварят и отчуждават, т.е. сами да си поставят граници. Така се нарушава комуникацията и се стига до дистанциране или нагнетяване на отношенията. Нарушената комуникация е ключов момент във всички конфликтни области.

Темата за психическия и физическия тормоз също присъства – това важи за много жени на различна възраст, но най-потърпевши са като че ли тези около 50-те, и тези, които са израстнали в по-патриархална среда. Има невероятни съдби – към мен са се обръщали жени, пропилели цели десетилетия от живота си търпейки партньор, който почти не разговаря с тях, рядко се прибира вкъщи, за разнообразие ги „потупва”, ако мога да употребя тази невинна дума за един откровен побой. В такива случаи разводът е почти неминуем, ако не се случи нещо по-трагично преди това. Неслучайно проблемът с домашното насилие в обществото в последните години се институционализира. Крайно време беше да се говори открито на тази тема и да се отворят очите на страха, да се даде повече гласност и информация за стъпките, които биха могли да предприемат жертвите.

Въпрос: Кои двойки са по-склонни да търсят фамилен терапевт – женените или живеещите на семейни начала? Дали по-свободните отношения са предпоставка за по-малко конфликти в двойката?

Отговор:
При мен са идвали предимно семейни, както и хора с дългогодишни връзки, които в определен момент са започнали да боксуват или пък тръгват по спиралата на периодичните скъсвания и събирания. По принцип бракът е една затворена система, която предполага отношения на контрол – т.е. нещата са доста стегнати и регламентирани. Колкото двойката е по-грамотна, толкова по-добре ще формулира правилата за съвместен живот. Естествено и при останалите по-отворени форми на партньорство съществува такава силна зависимост, но отношенията биха могли и да не са толкова затегнати.

Живеещите на семейни начала са по-отговорни за връзката си и работят по-активно за нейното запазване и развитие. Тук емоционалната ни интелигентност определено може да ни е от полза. Добра е аналогията между брака и цветето, което сме посадили – искат се ежедневни грижи за неговото поддържане в добра форма. Много често това се изпуска с годините, хората се успокояват, вярват, че в името на децата партньорът не би се решил на радикална стъпка. И в немалко случаи това е брачното съжителство, уви – непрестанни конфликти или самота, живот в лъжа и криене, в търсене на последователни паралелни партньорства, ревност, отчуждение и т.н. По-пластичните форми на партньорство, в едно такова нестабилно време, в което живеем може би са по-удачни. Днешните млади хора, които встъпват в трайни партньорски отношения често са много интелигентни и амбициозни, имат собствена кариера и предпочитат по-свободния стил в личния си живот, търсят повече скорост и предизвикателства. Това са реалностите и трябва да си отворим широко очи за динамиката, в която живеем. Добре е да даваме свобода и да сме толерантни към партньора си – това ще получим в отговор и за себе си.

Децата ни също се променят – акселерацията е естествен процес – те са все по-интелигентни, динамични и самостоятелни и много по-мъдро от самите нас понякога преценяват реалностите и отношенията в семейството. При деца, които растат трайно в конфликтна семейна среда се развива силно чувство за вина за това, че единия или двамата родители не са щастливи – те разбират интуитивно случващото се и често се терзаят, че именно те са причината за страданието на майката или бащата. Нали заради тях тези партньори все още се търпят някак? Натрупва се агресия и гняв към единия родител, този който е нарочен за виновен. Другият пък манипулира партньора си, използвайки фигурата на детето и идеята за неговото „щастие”. Това от своя страна може да породи у децата неувереност и ниска самооценка в по-късна възраст и така да им попречи да развият потенциала си. Едно такова дете ще расте и фиксирано върху темата за брака и ще преекспонира неговата значимост, което от своя страна ще доведе до още по-сложни ситуации с него, отколкото при родителите му.

Много трудно е да се живее в разрушена семейна среда, това разболява не само психиката, но и тялото. По-адекватно би било партньорите да седнат и да се разберат по всички спорни точки - неяснотата и латентните конфликти, спотаените и неизказани предимно негативни чувства са като вулкан, който рано или късно ще изригне и ще унищожи всичко. Има и двойки, които живеят в нещо, което реално отсъства и се самозаблуждават за истината около себе си, хранят напразни надежди и сами удължават агонията си. Разбира се, възможен е и „ренесанс”. Не случайно почти всички религии издигат в култ темата за „Истината”. Истината, цивилизования тон, толерантността и умението да прощаваш са много важни за доброто партньорство днес. Просто светът се променя по-бързо от нас.

Въпрос: Има ли двойки, които периодично посещават своя терапевт с цел избягване на конфликтни отношения?

Отговор:
За жалост при мен не идват такива двойки. Тук става въпрос за превенция на кризите. Това е интелигентен подход и аз горещо го препоръчвам. Често партньорите се въртят в един омагьосан кръг, влизат от криза в криза и просто не работят върху отношенията си. Нямам случай при мен да се върнат двойки, с които вече сме приключили терапията.

Методът на позитивната психотерапия развива умения за самопомощ, така че при нови симптоми, те вече са по-ориентирани в себе си и другия и сами се справят с евентуално назряваща криза. За жалост почти отсъстват заявки и за предбрачни консултации. Нерядко след сватбата настъпва период на „проглеждане” - единият от партньорите започва да се оглежда доста по-осъзнато и се случва да види до себе си напълно непознат човек. Всяко партньорство има своите фази и е много важно на какъв етап се встъпва в един брак. Тук ми идва на ум една ориенталска поговорка: „Преди брака дръж очите си широко отворени, след брака ги притваряй.”

Въпрос: Променени ли са отношенията в съвременната двойка? Какво очакват хората днес в семейството и обществото?

Отговор:
Социалната и културната ситуация са от много голямо значение. Според мен разликата между София и Пловдив например е огромна. Семейната среда, в която са израстнали партньорите също е решаваща. Ценностната система и на двойките и на обществото като цяло се променя динамично. Това рефлектира и върху партньорските отношения естествено. Живеем в доста интересно време - то ни предоставя не само моменти на трудност, но и много красиви предизвикателства. Както никога досега възможностите на половете са почти напълно изравнени.

Искам да се обърна специално към женската аудитория. От няколко десетилетия насам, жените са изключително привилегировани да избират как да живеят и да имат всичко, което пожелаят. Те се реализират успешно като личности и като професионалисти, независимо дали имат силно рамо до себе си. Това от своя страна дава голям шанс и на мъжете да изграждат равностойна връзка и да не се чувстват като оковани от отговорността за препитанието на този, за когото някога са го оженили. Така се отнема голяма част от напрежението в един брак. Жените, особено тези с висока самооценка и интелект, все по-често избират да прегърнат свободата си и да се наслаждават на победите си. Много съм щастлива да споделя твърдата си убеденост, и това са реални факти, че в днешно време повече от когато и да било е възможно да се насладим на едно дълготрайно и красиво партньорство и да удовлетворим своите потребности от физическо, емоционално, интелектуално и духовно общуване с един и същи партньор.

Така че, дами и господа, нека няма самота и отчаяние – светът около нас се променя! Трябва само да се огледаме и да положим известни усилия, да работим върху промяната най-напред в самите нас. Важно е да посадим у себе си вярата, че можем да сме истински щастливи и да градим отново и отново нови перспективи във вече съществуващото интимно партньорство.
Онлайн Психолог