Дислексия

При класификацията на отделните видове дислексия липсва основен модел. Систематизирането им е свързано с трудностите, които дислексиците изпитват по време на четене. Класификацията се разделя на: придобита алексия, когато говорим за възрастни и дислексия на развитието, когато става въпрос за деца. Според водещи специалисти в областа на нарушението дислексия, Тодорова Е. (2007г), невропсихологичните дефицити, са в основата на формирането на клиничните симптоми. А според Lerner, около 80% от хората с дислексия имат затруднения в четенето. Многобройните квалификации са определени в две групи: придобити нарушения при възрастни (алексия) и развитийни нарушения при деца (дислексия).

Придобитите нарушения при възрастни са  охарактеризирани като смущения в самия акт на четене, а така също и с намалена вербална активност. За алексия се говори тогава, когато се наблюдава разпад на вече изградени функции или способности.

Дислексията на развитието представлява невъзможност за усвояване на прочетения материал, по-точно липса на компетентност за четене или трудности на научаване.

Причините за появата на дислексични нарушения са разгледаникато следствие на  функционални дефицити, а не като органична увреда. Доктор Екатерина Тодорова (2007г.)  застъпва тезата, че в основата си дислексичните грешки са свързани с неврологичните дефицити. Идеята се базира на факта, че от гледна точка на съвременната невропсихология и психолингвистика, моделите за преработка на четивната информация, които са свързани с нарушението дислексия, са два вида: “от долу на горе” и “от горе на долу”. В зависимост от сложността на думата и от това дали е позната или не, хората, които четат свободно, обработват думите или чрез фонемно графемно съотнасяне, или като глобално възприемане на цялата дума. При хората със затруднения, този модел не функционира – дислексия

На много места в съвременната литература може да се открие знак за равенство между дислексия и специфични нарушения на способността за учене. Според . По въпроса кое е това, което причинява дислексия все още няма еднозначен отговор. Според Матанова, (2001) има два модела клиничен, който налага понятието дислексия и социален, който дефинира нарушението като специфични нарушения на способността за учене (СНСУ). Описателния термин, е по ”мек” и не стряскащ, ето защо често се използва от учителите. За да говорим за дислексия трябва да има несъответствие между уменията за езикова изява в устната реч и уменията за езикова изява в писмената реч. 

Хората с дислексия визуализират прочетеното, смята се, че езиковата информация при дислексиците се преработва по различен начин и че дислексиците използват предимно семантичната преработка. Човека с дислексия се опитва да разбере „какво означава” това, което е прочел, а не лингвистичната му стойност. Хората с дислексия визуализират. Опитват се да имат визуална представа върху това, което носи като семантика тази езикова информация, това показва какви са емоционално поведенческите проблеми на хората с дислексия. Хората с дислексия са наясно, че се различават от другите. Полагат неимоверни усилия, а никой не ги оценява. С течение на времето те се обезкуражават и тяхната себе оценка спада. Друга голяма заблуда е, че те не могат да се научат да четат или пишат.