За домашното насилие над децата
Насилието над деца е един от най-наболелите проблеми в съвременното общество. Формите му могат да бъдат най-различни - физическо насилие; сексуално насилие; емоционално (психологическо) насилие - унижение, обида, присмех, Изрази от типа на: „Няма да те обичам такъв“, „Колко си глупав“, „Колко си лош“; пренебрегване – когато не са пренебрегнати основните нужди на детето, като храна, облекло, образование и здравеопазване.
В практиката на семейното възпитание, най-разпространената физическо и психическо насилие срещу деца. Смята се, че около 85% от родителите на деца под 12 години използват физическо наказание, както и различните форми на психологически натиск обикновено се използва най-малко веднъж на всеки родител. Въпреки това, само 8 от 10 от тях признават ефективност на тези методи на образование и повечето биха предпочели да образоват децата си по някакъв друг начин.
Без значение какъв точно вид насилие се използва, важното е че те причиняват дълбока психологическа травма едно дете. Детето обикновено изпитва чувство на безпомощност, унижение и несигурност. Чувството на вина за това, което се е случило с него, той се основава на себе си, а не на насилника.
Насилниците обикновено са хора, които като дете са били обект на насилие. Агресията обикновено е резултат от тяхното разочарование в живота. Гневът им е насочен към тях или невинни и беззащитни деца. Насилие е порочен кръг, то създава наранена личност, която впоследствие става насилник.
Швейцарската психоложка Алис Милър, известна с работата си върху насилието над деца, споделя, че през цялата си практика не е срещала насилник, който сам да не е бил тормозен в детството си. Според нея насилието над деца е ужасно устойчиво, защото се възпроизвежда от самите жертви. Хората, изложени като деца на насилие в семейството, обикновено имат необходимост да вярват, че то е било за тяхно добро и те самите са го предизвиквали с поведението си.
Емоционалното насилие се изразява в обиждане по различни начини, унижение, подигравка, насаждане на чувство за вина, изолиране,манипулиране с любов. Детето си изгражда мнение за себе си въз основа но това което чува от своите близки в ранното си детство. Според някои родители подобни наказания нямат никакви последици, но често се случва те да причиняват сериозни емоционални травми.
За едно дете не е достатъчно просто да го обичате. Необходимо е и да уважавате желанията му и неговите интереси. Отнасяйте се към него като личност.
Не се присмивайте, не критикувайте и не показвайте грешките на детето безцелно. Никога не правете това за неща, за които знаете, че детето е положило усилия.
В практиката на семейното възпитание, най-разпространената физическо и психическо насилие срещу деца. Смята се, че около 85% от родителите на деца под 12 години използват физическо наказание, както и различните форми на психологически натиск обикновено се използва най-малко веднъж на всеки родител. Въпреки това, само 8 от 10 от тях признават ефективност на тези методи на образование и повечето биха предпочели да образоват децата си по някакъв друг начин.
Без значение какъв точно вид насилие се използва, важното е че те причиняват дълбока психологическа травма едно дете. Детето обикновено изпитва чувство на безпомощност, унижение и несигурност. Чувството на вина за това, което се е случило с него, той се основава на себе си, а не на насилника.
Насилниците обикновено са хора, които като дете са били обект на насилие. Агресията обикновено е резултат от тяхното разочарование в живота. Гневът им е насочен към тях или невинни и беззащитни деца. Насилие е порочен кръг, то създава наранена личност, която впоследствие става насилник.
Швейцарската психоложка Алис Милър, известна с работата си върху насилието над деца, споделя, че през цялата си практика не е срещала насилник, който сам да не е бил тормозен в детството си. Според нея насилието над деца е ужасно устойчиво, защото се възпроизвежда от самите жертви. Хората, изложени като деца на насилие в семейството, обикновено имат необходимост да вярват, че то е било за тяхно добро и те самите са го предизвиквали с поведението си.
Емоционалното насилие се изразява в обиждане по различни начини, унижение, подигравка, насаждане на чувство за вина, изолиране,манипулиране с любов. Детето си изгражда мнение за себе си въз основа но това което чува от своите близки в ранното си детство. Според някои родители подобни наказания нямат никакви последици, но често се случва те да причиняват сериозни емоционални травми.
За едно дете не е достатъчно просто да го обичате. Необходимо е и да уважавате желанията му и неговите интереси. Отнасяйте се към него като личност.
Не се присмивайте, не критикувайте и не показвайте грешките на детето безцелно. Никога не правете това за неща, за които знаете, че детето е положило усилия.
Коментари
Публикуване на коментар