За заекването и говорните нарушения

Говорни нарушения е имало откакто съществува човечеството. Според исторически данни те са отбелязани още от Аристотел и Хипократ в древна Гърция, от Цицерон, Овидий и Хораций на територията на Римската империя. В България има сведения за това какви методи са използвали българските народни лечители. Така например, през 19ти век, е било широко застъпено рязането под езика със „стара пара костадинка” - аналог на което го има и при берлинския хирург Diffenbah. Друго лечение препоръчвано от народните лечители е говор с камъче под езика, чийто аналог се открива и в практиката на френския лекар d’Itrad ( 1817 ), който дори отишъл по-напред, като конструирал специална подезична вилка.

Психотерапевтичният подход при терапията на говорните нарушения се прилага успешно при лечение и възстановяване. Комуникацията между индивида и обществото, е източник на постоянна психотравма, а от там и до затруднения и отклонения в развитието на личността.

Логоневрозата е упорито заболяване свързано с дисфункцията на целият говорно речеви апарат. Тя се разпространява от дихателните мускули, мимическата мускулатура, както и мускулите които участват във фонацията и артикулацията. Наред с физическите показатели, обаче, на лице са и ярки депресивни състояния, неврози и личностни отклонения. Ето защо, успоредно с артикулаторните упражнения се налага и постоянна психотерапия по време на лечението. Основната идея е, че при лечението на заекването трябва да има не просто и елементарно комбиниране на различните терапевтични методи, а те взаимно и пълноценно трябва да се препокриват. Акцента е върху груповата методика на решението на проблема, върху екипната работа между медицински, рехабилитационен и психотерапевтичен екип.

Речта е висше творение на природата и неразделна част от човешката психика, а способността на хората да говорят, ги прави същества стоящи на най-високото стъпало в стълбицата на еволюцията. Независимо от това дали е плод на случайна мутация, (Chomski ) , или нещо което е отвъд, нещо което ние, малките човешки същества, все още не сме в състояние да си обясним напълно, речта е в пряка връзка с психичното. Възникнала в зората на човечеството, речта съпътства homo sapiens през целия му разумен етап от най-новата му история, а чрез своя външен израз, говорът, тя остава завинаги свързана с духовният свят на човека…

От самото начало, без прекъсване, се води системно обмислена психотерапия, като лекарят и логопеда изнасят серия от кратки терапевтични беседи. Темите са разнообразни, като най-често се дискутират тези за същността на заекването, а така също и базовите принципи за възстановяването на речта, както и формите на самопомощ при трудни речеви ситуации. Пациентите се запознават с различните форми на регресите, както и със структурата на самото лечение. Психотерапия е само на пръв поглед здравно просветителска лекция. Използва се инерцията от обсъждането на проблема, като той леко се неглижира и се избягва болезнения момент при пациента, че той се чувства обект на подигравки, че е непълноценен за обществото.

От особено значение е фигурата на лектора и неговите ораторски качества, за да може да се разисква проблема така, че да се поддържа буден интереса на пациентите, като вниманието им се насочва върху конкретни примери от живота на заекващият. Специално внимание се отделя на личностните проблеми на участниците, най-вече превъзмогването на песимизма свързан с очакванията от терапията, както и с натрупания гняв към обществото което се е отнасяло с насмешка и подигравки. Запознаването на пациентите със същтноста на рецидивите и с начина по който те настъпват, е с цел профилактика и подготовка за тяхното успешно преодоляване. В края на обучението, на пациентите се дават указания как да обогатят речниковият си запас, като упражненията се насочват към все по-трудни за произнасяне думи, или често употребявани фрази. Подходът към пациентите е спокоен, а групата е отворена. Условията при които ще се провежда лечението се разясняват предварително. В началото пациентите контактуват невербално – чрез прилагането на „поетапна медикопедагогическа система” , т. нар фаза на лечебното мълчание. Целта на тази първа фаза е да повиши нивото на груповата динамика. Като неин израз се отчитат агресивни физически прояви. Следващите два етапа на лечението се състоят от говорни упражнения. Като изказванията се подпомагат от логопеда или психотерапевта.

Използването на психодрама ( групова терапия) е силно приложимо и застъпено като метод през 50те години на 20ти век. По време на терапевтичният процес при деца игрите са основната техника, ето защо психодрамата е много подходяща именно в детски групи, където чрез игра се инсценират жизнени ситуации. При групите с където пациенти са по-възрастни тази техника се прилага като се отработват говорни ситуации в кабинетна обстановка, а след това се преминава, чрез постепенен преход, към говорни задания в реални условия. Например: страхът по време на пазаруване. Бързането и нервното напрежение пред щанда, прави ситуацията да е сложна и заредена с негативно очакване. По време на курса се инсценират покупки, като един от пациентите е „продавач”, а няколко други са „купувачи”. Много е важно да се отбележи, че преходът е плавен, изисква се търпение, дисциплина и последователност, както от цялата група така и от психодрама терапевта и логопеда, който участва наравно с пациентите във всяко упражнение. При ученици например се тренира отговор от място, или изпит на дъската пред целият клас.

В края на обучението, на пациентите се дават указания как да обогатят речниковият си запас, като упражненията се насочват към все по-трудни за произнасяне думи, или често употребявани фрази.

Индивидуална психотерапия.
 Въпреки, че що се отнася до терапията при заекването, груповата терапия дава доста високи резултати, понякога се налагат и индивидуални терапевтични срещи. Приложението на психотерапията при лечението на говорните нарушения се прилага с успех, нещо повече, то е неразделна част от цялостния процес на рехабилитация и възстановяване на речта.