Детската истерия

Детската истерия може да бъде овладяна
 по различни начини, важно е търпението.

Става изведнъж. Вашето детенце тропа с крака, надава писъци и рони сълзи. За един миг от прелестно създание се превръща в малка драка, която пищи, рита и хапе. Особено неприятно е, когато се случва на обществено място. Какво да прави стъписаният родител в този случай? Важно е не само да успокои детето, но и да не дава поводи за подобни пристъпи в бъдеще.

Правило №1 е да се запасите с търпение и да не „прихващате“ истеричното настроение на чедото си. Кажете си, че това се случва с всички деца и вашето не е изключение. Вслушайте се в съветите на педагозите и детските психолози. Нито един не е панацея и не гарантира, че истерията ще спре моментално. Но може да изберете модела поведение, който е най-правилен във вашия случай.

При първите признаци на започваща истерия, отвлечете вниманието на детето с нещо интересно: ярка играчка, минаваща кола, бягащо куче. Добра идея е и „проговарящата“ във вашите ръце кукла. Предложете да почетете любимата книжка или да се погоните: каквото и да е, стига да загърбите това, което предизвиква отрицателните емоции.

Много често истерията е спектакъл, имащ нужда от аудитория. Няма зрители – няма представление. Затова някои специалисти са категорични, че скандалът може да се предотврати, ако просто излезете от стаята. Но това не е валидно за всички. Някои дец в истеричен пристъп започват да събарят вещи, удрят глава в пода или стената, търкалят се, хапят и дори могат да се самонаранят. Затова е по-добре да останете с разбеснелия се мъник и контролирате поведението му, но демонстрирайки пълно безразличие към ставащото: не викайте, не се карайте, не се оправдавайте, не се опитвайте да го спрете, просто търпеливо чакайте. Когато малчуганът разбере, че от действията му няма ефект, ще започне да се успокоява.

Помислете дали имате вина за пристъпа на истерия: може би сте били несправедливи към детето или не сте му отделили достатъчно внимание. В този случая трябва да му се извините, но без да го глезите.

Ако е възможно, вземете дребосъчето на ръце, притиснете го до себе си, прошепнете ме ласкави думички, полюлейте го, както когато е било бебе.

Разхлабете яката, коланчето или връзките на дрешките, свалете топлото облекло. Факт е, че децата могат да се изнервят от прегряване. Пробвайте да „духнете“ лекичко в лицето на мъничето, да го умиете или поставите ръчичките под струя хладка вода.

Меко, но настойчиво пресечете вмешателството на съчувстващи роднини, гости и т.н. Вежливо обяснете, че нямате нужда от помощ и ще се справите сами. Всеки зрител, заинтересован от ставащото, стимулира нов пристъп на истерия у малчугана.

А сега да поговорим за това какво НЕ бива да правите:

• Не се поддавайте на детския плач. По този начин ще превърнете истерията в обичайна тактика за манипулиране на близките. Ако мъникът иска непозволеното в дадена ситуация, му дайде да разбере, че вашето „не“ няма да се превърне в „да“ при никакви случаи.
• Не посягайте и не пляскайте детето. Това само ще усили истерията.
• Не се опитвайте да го упреквате, обиждате или съдите. В това състояние и без това няма да ви разбере. Оценка на поведението му дайте по-късно, когато малкият палавник се е успокоил напълно.

Анализирайки всеки такъв пристъп, се опитайте да изясните от какво е предизвикан, има ли и ваше участие; започнете по какъв начин сте овладели ситуацията. Ако сте търпеливи и упорити, непременно ще намерите уникална „анти-истерична“ рецепта, идеално подходяща за вашето дете!