Семейната терапия - въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява брачната или фамилната консултация?

Отговор:
В дълбоката си същност двата термина се отнасят до една и съща територия на определена семейна констелация. Терминът „брачна” очевидно е свързан с понятието брак и реалността между двама съпрузи, докато „фамилна” предполага един по-широк контекст на отношенията в едно семейство. Като се има предвид и ерозията на брачната институция, колегите психолози, а и аз в това число предпочитаме да говорим по-скоро за партньорство, което включва естествено както членовете на един законно сключен брак, така и съюзът между мъже и жени живеещи на семейни начала или т.нар. конкубинат. Върху темата за партньорството влияят и много външни за двойката участници – това са родителските семейства, братя, сестри и деца. Понятието семейство във фамилната психотерапия е по-широко от обикновеното разбиране в обществото. Много е възможно например една прабаба да има извънредно силно влияние върху семейството на своя внук, разбира се косвено – говорим за унаследяване на модели, стереотипи, темперамент, а защо не и за енергия. Съществува цяла теория за семейните констелации – повечето от нас едва ли подозират, колко силно са свързани поколенията. Оттук фамилното консултиране работи с един, двама или повече участници в една семейна система като кръгът от проблеми може да бъде извънредно широк. Обикновено клиентите идват със заявка за работа върху емоционалната сфера в отношенията между партньорите. Нерадостното е, че се сещаме за това доста късно. Когато вече ситуацията е достигнала предела във възможностите за хармонизиране, т.е. на прага на развод или когато за съжаление вече се е стигнало до домашно насилие.

Въпрос: Популярна ли е тази терапия? Много ли са двойките, които ви посещават?

Отговор:
Не. Такива консултации се търсят от хора, които имат известна психологическа култура, за да осъзнаят, че сами не биха могли да се справят или такива, които са дълбоко мотивирани да спасят партньорските си отношения. В други случаи към нас се обръщат и хора, изпаднали в крайни състояния на отчаяние и безсилие, за които това е последната възможност да спасят себе си или връзката с партньора.

Въпрос: Какви са най-често проблемите, с които се сблъскват съвременните двойки?

Отговор:
Относително по-често помощ търсят мъжете. Обикновено заявките са свързани с патологична ревност или силно нарушена комуникация в интимното партньорство. За разлика от жените, те често идват при нас, защото просто няма с кого да споделят такива дълбоки и сложни чувства. Културата ни е приела, че това не е мъжествено. Дамите пък обратно са по-склонни към радикални действия и нерядко пристигат с почти готово решение за развод. Естествено започваме работа с идеята да спасим това, което може да се спаси и да се опитаме да претълкуваме конфликтните ситуации. Много е важно да се търси по-дълбоко осъзнаване на истинското състояние на нещата, както и знаците, които ни дава партньора. Психологът нито подкрепя, нито предлага едно или друго решение, той помага на клиента си да види семейната система в богатството от измерения, за да се постигне именно тази по-голяма обективност на погледа. Търсещите помощ обикновено са емоционално пристрастни и имат изкривена представа за истинското положение в партньорството си. Те често идват при психолога, след като са започнали да се самозатварят и отчуждават, т.е. сами да си поставят граници. Така се нарушава комуникацията и се стига до дистанциране или нагнетяване на отношенията. Нарушената комуникация е ключов момент във всички конфликтни области.

Темата за психическия и физическия тормоз също присъства – това важи за много жени на различна възраст, но най-потърпевши са като че ли тези около 50-те, и тези, които са израстнали в по-патриархална среда. Има невероятни съдби – към мен са се обръщали жени, пропилели цели десетилетия от живота си търпейки партньор, който почти не разговаря с тях, рядко се прибира вкъщи, за разнообразие ги „потупва”, ако мога да употребя тази невинна дума за един откровен побой. В такива случаи разводът е почти неминуем, ако не се случи нещо по-трагично преди това. Неслучайно проблемът с домашното насилие в обществото в последните години се институционализира. Крайно време беше да се говори открито на тази тема и да се отворят очите на страха, да се даде повече гласност и информация за стъпките, които биха могли да предприемат жертвите.

Въпрос: Кои двойки са по-склонни да търсят фамилен терапевт – женените или живеещите на семейни начала? Дали по-свободните отношения са предпоставка за по-малко конфликти в двойката?

Отговор:
При мен са идвали предимно семейни, както и хора с дългогодишни връзки, които в определен момент са започнали да боксуват или пък тръгват по спиралата на периодичните скъсвания и събирания. По принцип бракът е една затворена система, която предполага отношения на контрол – т.е. нещата са доста стегнати и регламентирани. Колкото двойката е по-грамотна, толкова по-добре ще формулира правилата за съвместен живот. Естествено и при останалите по-отворени форми на партньорство съществува такава силна зависимост, но отношенията биха могли и да не са толкова затегнати.

Живеещите на семейни начала са по-отговорни за връзката си и работят по-активно за нейното запазване и развитие. Тук емоционалната ни интелигентност определено може да ни е от полза. Добра е аналогията между брака и цветето, което сме посадили – искат се ежедневни грижи за неговото поддържане в добра форма. Много често това се изпуска с годините, хората се успокояват, вярват, че в името на децата партньорът не би се решил на радикална стъпка. И в немалко случаи това е брачното съжителство, уви – непрестанни конфликти или самота, живот в лъжа и криене, в търсене на последователни паралелни партньорства, ревност, отчуждение и т.н. По-пластичните форми на партньорство, в едно такова нестабилно време, в което живеем може би са по-удачни. Днешните млади хора, които встъпват в трайни партньорски отношения често са много интелигентни и амбициозни, имат собствена кариера и предпочитат по-свободния стил в личния си живот, търсят повече скорост и предизвикателства. Това са реалностите и трябва да си отворим широко очи за динамиката, в която живеем. Добре е да даваме свобода и да сме толерантни към партньора си – това ще получим в отговор и за себе си.

Децата ни също се променят – акселерацията е естествен процес – те са все по-интелигентни, динамични и самостоятелни и много по-мъдро от самите нас понякога преценяват реалностите и отношенията в семейството. При деца, които растат трайно в конфликтна семейна среда се развива силно чувство за вина за това, че единия или двамата родители не са щастливи – те разбират интуитивно случващото се и често се терзаят, че именно те са причината за страданието на майката или бащата. Нали заради тях тези партньори все още се търпят някак? Натрупва се агресия и гняв към единия родител, този който е нарочен за виновен. Другият пък манипулира партньора си, използвайки фигурата на детето и идеята за неговото „щастие”. Това от своя страна може да породи у децата неувереност и ниска самооценка в по-късна възраст и така да им попречи да развият потенциала си. Едно такова дете ще расте и фиксирано върху темата за брака и ще преекспонира неговата значимост, което от своя страна ще доведе до още по-сложни ситуации с него, отколкото при родителите му.

Много трудно е да се живее в разрушена семейна среда, това разболява не само психиката, но и тялото. По-адекватно би било партньорите да седнат и да се разберат по всички спорни точки - неяснотата и латентните конфликти, спотаените и неизказани предимно негативни чувства са като вулкан, който рано или късно ще изригне и ще унищожи всичко. Има и двойки, които живеят в нещо, което реално отсъства и се самозаблуждават за истината около себе си, хранят напразни надежди и сами удължават агонията си. Разбира се, възможен е и „ренесанс”. Не случайно почти всички религии издигат в култ темата за „Истината”. Истината, цивилизования тон, толерантността и умението да прощаваш са много важни за доброто партньорство днес. Просто светът се променя по-бързо от нас.

Въпрос: Има ли двойки, които периодично посещават своя терапевт с цел избягване на конфликтни отношения?

Отговор:
За жалост при мен не идват такива двойки. Тук става въпрос за превенция на кризите. Това е интелигентен подход и аз горещо го препоръчвам. Често партньорите се въртят в един омагьосан кръг, влизат от криза в криза и просто не работят върху отношенията си. Нямам случай при мен да се върнат двойки, с които вече сме приключили терапията.

Методът на позитивната психотерапия развива умения за самопомощ, така че при нови симптоми, те вече са по-ориентирани в себе си и другия и сами се справят с евентуално назряваща криза. За жалост почти отсъстват заявки и за предбрачни консултации. Нерядко след сватбата настъпва период на „проглеждане” - единият от партньорите започва да се оглежда доста по-осъзнато и се случва да види до себе си напълно непознат човек. Всяко партньорство има своите фази и е много важно на какъв етап се встъпва в един брак. Тук ми идва на ум една ориенталска поговорка: „Преди брака дръж очите си широко отворени, след брака ги притваряй.”

Въпрос: Променени ли са отношенията в съвременната двойка? Какво очакват хората днес в семейството и обществото?

Отговор:
Социалната и културната ситуация са от много голямо значение. Според мен разликата между София и Пловдив например е огромна. Семейната среда, в която са израстнали партньорите също е решаваща. Ценностната система и на двойките и на обществото като цяло се променя динамично. Това рефлектира и върху партньорските отношения естествено. Живеем в доста интересно време - то ни предоставя не само моменти на трудност, но и много красиви предизвикателства. Както никога досега възможностите на половете са почти напълно изравнени.

Искам да се обърна специално към женската аудитория. От няколко десетилетия насам, жените са изключително привилегировани да избират как да живеят и да имат всичко, което пожелаят. Те се реализират успешно като личности и като професионалисти, независимо дали имат силно рамо до себе си. Това от своя страна дава голям шанс и на мъжете да изграждат равностойна връзка и да не се чувстват като оковани от отговорността за препитанието на този, за когото някога са го оженили. Така се отнема голяма част от напрежението в един брак. Жените, особено тези с висока самооценка и интелект, все по-често избират да прегърнат свободата си и да се наслаждават на победите си. Много съм щастлива да споделя твърдата си убеденост, и това са реални факти, че в днешно време повече от когато и да било е възможно да се насладим на едно дълготрайно и красиво партньорство и да удовлетворим своите потребности от физическо, емоционално, интелектуално и духовно общуване с един и същи партньор.

Така че, дами и господа, нека няма самота и отчаяние – светът около нас се променя! Трябва само да се огледаме и да положим известни усилия, да работим върху промяната най-напред в самите нас. Важно е да посадим у себе си вярата, че можем да сме истински щастливи и да градим отново и отново нови перспективи във вече съществуващото интимно партньорство.