Комплексът за малоценност - причини и симптоми

Алфред Адлер е един от първите психоаналитици, който надскача теорията на Зигмунд Фройд за психоанализата и несъзнаваното. Той предполага, че освен от несъзнателни импулси, психиката на даден индивид е повлияна и от съзнателни сили, за които въздействие има социалната среда и средата, в която живеем. В основата на неговата теория стои комплексът за малоценност у индивида, който е тясно свързано с неврозата.

„Чувството за малоценност е душевно заболяване. Превръща се в невроза, когато причинява на засегнатия страдания, безпокойство, страх, враждебност. Той иска да надскочи другите, да ги командва, да бъде пръв… Комплексът за малоценност става реакция на цялата личност във всяка ситуация и спрямо всеки човек.“

Това поведение става „психическа нагласа“ – съзнателна или несъзнателна, която съпътства всички постъпки в ежедневието на човека.

Здравият и балансиран човек обикновено избягва страданието и се стреми към хармония, докато хората с този комплекс просто страдат. Те изпитват дълбока несигурност, страх и безсилие.“ И тъй като те страдат, започват да търсят изход. Търсят нещо, което да премахне страданието им.

„Как постъпва страхливецът? – става агресивен. Това важи и за човека, страдащ от комплекс за малоценност. Той търси превъзходство. Ако изпитва безсилие – търси сила. Ако е доминиран, ще се старае да стане доминиращ.“ 

Това Адлер нарича механизъм на компенсиране. До известна степен може да се каже, че компенсирането е спасителен пояс за човека, страдащ от чувство за малоценност. Но въпреки това то не лекува страдащия, не премахва комплексите му, а само външно прикрива или заменя едно състояние с друго.

Ако не осъзнае собствената си несигурност, невротикът винаги ще има нуждата да доминира, да превъзхожда чрез сила, мощ, възхищение.

Много често невротизираният:

• отказва да приема съвети и противоречи на всеки, който се опита да му даде такива;
• отхвърля всякаква предложена му помощ;
• желае правото винаги да е на негова страна;
• иска в живота си „да не дължи нищо на никого“;
• иска светът да „работи“ според неговите разбирания и философия.

Компенсациите у хората страдащи от чувство за малоценност всъщност често са в услуга на обществото. Има постижения, които не са нищо друго освен компенсации. Можем да срещнем много от тези хора в политиката или на ръководни длъжности във всички сфери.

„Доста от компенсациите приемат формата на скрита авторитарност. Невротизираните обичат да дават съвети, имат нужда да ръководят, защото това им дава усещане за власт и сила. Изпитват нужда да преподават, да обучават, да помагат на другите, да спасяват...“ 

Обучението, преподаването, ръководенето и помагането в основата си са благородни начинания, но никога не се знае какво стои зад тях. Не знаем какво се намира в подсъзнанието на човека, който помага, ръководи или обучава.

Ако човек извършва такива постъпки безкористно и не търси показност можем да приемем, че това е нормално поведение на балансиран човек, но ако човек чрез тях търси превъзходство, показност и власт, то те не са нищо друго освен компенсация срещу вътрешната несигурност у индивида, която изисква лечение.

Пример: Комплексът за малоценност у агресивните шофьори

Агресивното поведение на някои шофьори по време на шофиране, е ярък пример за това как изглежда на пътя един невротик или страдащ от чувство за малоценност. Хиляди хора по света не понасят някой да ги изпреварва по време на шофиране. А това си е чисто „невротична реакция“. „Никой не може да бъде по-напред от мен, аз съм най-добрият“ – си казва в такава ситуация невротикът.

Шофьорът, страдащ от невроза заради този комплекс, се държи враждебно. Той изпитва нужда винаги да се съревновава, без значение дали шофира или не -  колко е мощна колата му, каква марка е, каква максимална скорост е развил докато кара и т.н.

Най-често срещаните реакции на шофьора - невротик са две – агресивност или бягство. „При шофиране добре позната е агресивната невроза -  потиснат гняв, обиди, остри думи, яростни изпреварвания и т.н. Що се отнася до бягството, често пъти то е прикрито под фалшивата невъзмутимост…“ Например държането на волана само с една ръка, говоренето по мобилен телефон или пушенето по време на шофиране демонстрира фалшиво спокойствие и безразличие.

Невротизираните шофьори реагират враждебно, ако някой започне да критикува шофирането им, реакциите им, мощността на колата.

„Ако бяхме в състояние да излекуваме милионите автомобилисти от комплексите им за малоценност, броят на катастрофите щеше да се намали наполовина. Така щеше да се прекрати глупавата надпревара, в която се впускат невротизираните шофьори, защото никога не признават безсилието си.“

Използваните цитати са от „Фантастичните победи на модерната психология“, Пиер Дако, 2015 г.

Автор: Светлана Димитрова, използваните изображения са плод на лично AI изкуство